Науката казва, че тишината е жизненоважна за мозъка ни
Снимка: Тишината е жизненоважна за мозъка ни
Шумът има силно физическо въздействие върху мозъка ни, причинявайки повишаване нивото на хормоните на стреса. В един момент всеки от нас започва да цени тишината. Тя e удобна и изключително ефективна, дава вдъхновение и възпитава ума, тялото и душата.
Междувременно лудостта на шумния свят:
- се отразява на метаболизма,
- инхибира окислителните процеси,
- предизвиква дразнене и агресия.
Науката твърди, че мълчанието може да е точно това, което ни е необходимо, за да възстановим изчерпаните си мозъци и тела. Проучванията показват, че шумът има силно физическо въздействие върху нашия мозък, повишавайки нивата на хормоните на стреса. Звукът пътува до мозъка като електрически сигнал през ушите. Дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до отделяне на хормони на стреса. По този начин животът в постоянно шумна среда винаги е с високо ниво на тези вредни хормони.
Шумът е свързан с високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън. Прекомерният шум може да се превърне в сериозен дразнител на физическите сетива и днес все повече хора се позиционират като много чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда.
Но сега науката има доказателства не само, че шумът причинява заболявания, но и че тишината лекува.
Ефектът на мълчанието. През 2011 г. Световната здравна организация заключи, че 340 милиона души в Западна Европа годишно губят милион години здравословен живот поради шум. СЗО каза още, че първопричината за 3000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания се дължи на прекомерен шум.
Проучване на професор Гари У. Евънс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science, установи, че децата, чието училище се намира близо до летище, излъчват стресова реакция, която всъщност ги кара да игнорират шума. Той откри, че децата пренебрегват както вредния шум от летището, така и други шумни звуци, като реч. Това проучване е сериозно доказателство, че шумът е стресов и вреден за хората.
Учените не изследвали тишината целенасочено - открили ползите случайно. Тишината за първи път се появи в научните изследвания като основна линия, с която учените сравняват ефектите на шума или музиката.
Д-р Лучано Бернарди изучава физиологичните ефекти на шума и музиката през 2006 г., като прави стряскащо откритие. Когато субектите на неговото изследване са на тишина между шум и музика, те чувстват мощен ефект. Двуминутните паузи са много по-релаксиращи за мозъка от релаксиращата музика или по-дългата тишина, която бе преди началото на експеримента. Всъщност случайните паузи на д-р Бернарди се превърнаха в най-важния аспект на изследването. Един от основните резултати беше, че резултатът от тишината се засилва от контрастите.
Мозъкът разпознава тишината и реагира на нея. Много учители и гурута по медитация знаят това и съветват да сe правят чести медитативни паузи през целия ден. Въпреки че можем да мислим за тишината като за липса на информация, науката казва обратното. Мозъкът разпознава тишината и реагира на нея много мощно. Изследване на регенеративния биолог на университета Дюк, Имке Кирсте, открива, че два часа тишина на ден причиняват развитието на нови клетки в хипокампуса - зона на мозъка, свързана с формирането на паметта, включваща сетивата.
Когато сте на тишина, мозъкът може да „възстанови“ някои от познавателните си способности. Ние непрекъснато обработваме огромно количество информация. Проучванията показват, че върху нашия префронтален кортес пада голям товар - частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и много други. Когато прекарваме време сами в тишина, мозъците ни са в състояние да се отпуснат и да дадат почивка на тази част от мозъка. Изследователите откриха, че мълчанието помага на новите клетки да се диференцират в невроните и да се интегрират в системата, а когато изпадаме в мълчание, мозъкът ни обработва по-добре информацията. Можем да анализираме живота си и да видим перспектива, която е жизненоважна за психичното благополучие.
Мълчанието облекчава стреса и напрежението. Докато шумът създава стрес, тишината облекчава стреса и напрежението както в мозъка, така и в тялото. Мълчанието попълва и подхранва познавателните ни ресурси. Шумът ни кара да губим концентрация, когнитивни способности и намалява мотивацията и мозъчната функция (както е доказано от изследванията). Изследванията обаче показват, че времето, прекарано в тишина, може изненадващо да възстанови загубеното поради прекомерен шум. Древните духовни учители винаги са знаели това: тишината лекува като ни потапя дълбоко в себе си, а и балансира тялото и ума. Сега науката потвърждава това.
Просто, но древно преживяване на тишина е лечебен балсам, от който абсолютно се нуждаем!
