Наим Сюлейманоглу е роден на 23 януари 1967 г. в с. Птичар
Снимка: Наим Сюлейманоглу е определен през 1986 г. за Спортист на годината
Наим Сюлейманоглу е определен през 1986 г. за Спортист на годината в страна, за която не се състезава.
Наим Сюлейманоглу е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло.
След това първенство Наим е викнат в мъжкия отбор, начело с легендарния Иван Абаджиев, треньор №1 на България за ХХ век.
По време на т. нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Световната купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година.
Наим е два пъти шампион на България за мъже – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
На състезанията за Световната купа в Мелбърн през 1986 година, след като спечелва златен медал, по време на турнира Наум успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване МИТ и организацията „Сивите Вълци“.
Отклонява се в близко кафене, от където е изведен от турски агенти през задната врата към тоалетните. Отведен е в турско кафене, откъдето друга група го завежда в джамия. След края на молитвата е отведен в една къща и турското посолство в Канбера е уведомено за неговото бягство. След това посолството информира за ситуацията премиера Тургут Йозал, който нарежда щангистът да бъде незабавно доведен в Турция. Той е откаран в Турското посолство в Лондон. Тайфун Байиндир, мениджър на спортната секция на турския всекидневник Milliyet, заявява, че дезертьорството на българския спортист е било планирано през предходната година чрез секретни бележки. Тургут Йозал изпраща личния си самолет и делегация от Анкара, за да приберат Наум в Турция. Щангистът решава да остане в Турция и получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. НРБ налага вето за участията му в турнири за една година, но впоследствие е допуснат на Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.
Наим Сюлейманоглу печели с екипа на Турция 5 световни и 4 европейски титли. За Турция той спечелва златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера.
