На Васила Левски, Любен Каравелов
Снимка: Васил Левски
Сбирайте са, моми, булки,
и млади ергене!
Да чуете барем една
песен и от мене...
Събрахте са. Знайте сега,
че моята песен
не весели младо сърдце, -
мерише на плесен.
"Слънце ярко, слънце светло,
зайди, помрачи са;
а ти, ясна месечинко,
бягай, удави са!
Не светете на турските
кръвави тирани,
които са телата ни
покриле със рани;
не светете на гръцките
духовни търговци,
които са испояле
свойте мирни овци;
не светете на нашите
дебели хаджие,
които са най-първите
хорски кеседжие;
не светете на нашите
кални вестникари,
които са совестьта си
за кокал продале;
не светете на нашите
писатели черни,
които са на турците
чеда мили, верни;
не светете на нашите
учители - крави,
кои носат изгнил мозак
вов кратуни здрави!
Слънце ярко, слънце светло,
небесно светило!
Не нагрявай веч старото, -
то е мъртво, гнило!
Месечинко, виторожко,
не свети богато
над гюбрето, над боклукът,
над хорското блато!
Съберете свойте лучи,
роскошно изгрейте,
над младото, пролетното
свет Христов излейте;
осветлете българската
бесилница света,
която е възвдигната
от ръка проклета!
Тука виси добар юнак,
или млада сила,
която е воскресила
свойта майка мила;
която е пробудила
свойто мило племе,
която е посеяла
ново, здраво семе."
