Мария Калас просто загуби всякакъв интерес към живота, спря да живее
Снимка: Мария Калас
Когато почива певицата Мария Калас, съпругата на нейния любовник Джузепе Ди Стефано казва странни думи: „Мария извърши „бяло самоубийство“.
Тя не наруши забраната и не вдигна ръка, тя просто загуби всякакъв интерес към живота. Тя спря да живее. Тя беше съсипана, смисълът изчезна. Енергията на живота ѝ изчезна. Тя не можеше да пее и да живее, а и нямаше нужда.
Тя обичаше милионера Онасис. Напусна съпруга си заради него. Онасис се разведе със съпругата си, която не му прости предателството. Мария знаеше как да постигне целта си! И тя получи това, което искаше, милионера Онасис. А мъжът ѝ, който я обичаше, и се грижеше за нея, я напусна. Това се случва, нищо за осъждане. Това е любов!
Скоро Онасис започна да изневерява на Мери и да я пренебрегва. Периодът на влюбването в него бързо отмина. И той започна да унижава певицата пред всички, както майка ѝ я бе унижавала в детството ѝ. Той я принуди да се отърве от бебето ѝ. Беше на 43. Трудно е да принудиш жена на тази възраст, заможна и известна, да се отърве от дете си, ако се противопоставя. Мария сякаш се съпротивляваше, но не прекалено. В крайна сметка тя не искаше да загуби Онасис! Ето, че детето го няма. И милионерът ѝ подари кожено палто за това. След това милионерът я заряза. Ожени се за Жаклин Кенеди. От това преживяване тя напълно загуби гласа си и вече не можеше да пее както преди.
След това тя срещна семейната двойка Ди Стефано. Джузепе беше оперен певец. Той съжаляваше Мария за тежкото ѝ положение и започна да ѝ помага по всякакъв възможен начин, така, че тя отново да стане звезда. Работата лекува! Съпругата на Джузепе също подкрепяше певицата, докато не разбра, че тя спи със съпруга ѝ. Публично загатва за връзката им в едно интервю... Но те си останаха приятелки! Тя се смяташе за приятелка на Мария...
Съпругата написва тъжно писмо до Мария: "Ние сме приятелки. Знаеш, че съпругът ми е всичко за мен! Аз живея за него. Е, защо си толкова... Защо си..." - напълно безпомощно писмо от съкрушен човек, на което няма какво да се отговори. Мария не отговоря.
Тогава Джузепе също изоставя Мария. Уморен от връзката. Да, той не я обича; просто не можа да устои, случва се. И Мерия остана сама.
Много странно – такава велика и богата жена остава сама. Но така се случва. Останаха ѝ пари, бижута и много кожени палта, в който може да се завие в дългите тъмни нощи, с диамантените пръстени на ръцете си. Приятели и близки - никой не остана. И божественият глас изчезна завинаги.
Това е тъжната история за дългите тъмни нощи и за "бялото самоубийство" - когато няма за какво и за кого да живееш. Може би трябваше да се отнася по по различен начин с хората? Когато вземеш каквото искаш, трябва и да платиш. Винаги е така. И едно кожено палто няма да те утеши в тъжната самота.
Ето какво е „бяло самоубийство“: когато ядеш, ходиш, дишаш, но вече не живееш.
Без любов няма живот.
А. В. Кирянова
Maria Callas sings "Casta Diva" (Bellini: Norma, Act 1)
