Маастрихтският договор (Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г.
Снимка: Маастрихтският договор създава Европейския съюз
Маастрихтският договор (Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт между 12 страни, които членуват в Европейската икономическа общност след преговори за образуване на икономически, валутен и политически съюз.
Маастрихтският договор влиза в сила на 1 ноември 1993 г. и води до създаването на Европейския съюз (ЕС).
Променен е с влизането в сила от 1 май 1999 г. Амстердамски договор.
По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него.
Две са основните направления:
- общ (единен) пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности - Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО)
- въвежда Общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС) и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР).
Маастрихтският договор регламентира дейността на органите на Европейския съюз- Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз.
Договорът определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други.
Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро. С него ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО).
Договорът от Лисабон (известен като Лисабонския договор, Договор за реформи) е международен договор между 27-те държави-членки на Европейския съюз (ЕС), подписан на 13 декември 2007 година в Лисабон по време на португалското председателство на ЕС и влязъл в сила на 1 декември 2009.
Сред нововъведенията на Лисабонския договор, са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с „Хартата на основните права“.
