Люцкан от разказа на Йордан Йовков "Последна радост" си служи с езика на цветята
Снимка: Люцкан от разказа на Йордан Йовков "Последна радост" си служи със символичния език на цветята
Който посети къщата музей на Йордан Йовков в Добрич през последните няколко години, неизменно се впечатлява от бронзовата фигура на Люцкан, герой в разказа „Последна радост“.
На метална табела до входа на къщата музей е изписан фрагмент от Йовковата творба.
Люцкан от разказа на Йордан Йовков "Последна радост" си служи със символичния език на цветята.
„Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана, тъй добре позната на мало и на голямо. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини. Тая безгрижна и безобидна душа на птичка божия, която нито жене, нито сее, а се задоволява само с хубавото слънце и въздуха, който диша – беше определила и самата му професия. Но Люцкан продаваше цветя само през пролетта и лятото. В града нямаше никъде топъл цветарник и през зимата не без скръб и без мъка той трябваше да сменя занятието си с друго, не тъй почтено и красиво: продаваше семки, фъстъци и лешници. Малко усърдие влагаше той в тая работа и всеки път свършваше със загуба, защото, човек с меко и нежно сърце, не можеше да устоява на молбите на младите момичета, даваше им повече, отколкото трябваше, и тъй се разоряваше. Но материалните щети не бяха в състояние да смутят тишината и блаженството на душата му, защото Люцкан беше и поет.
Всички знаеха неговото знаменито стихотворение „Люцкан гори в червени пламъци“ — поема. Собствено, знаеха само отделни някои строфи, защото издаването на цялото произведение Люцкан отлагаше, докато получеше подкрепата, която, според него, му била обещана от едно много високо място. Възторжената и светла душа на Люцкана беше създадена за свърталище на любовта. И наистина, като всеки поет, той беше безумно влюбен, и то в най-хубавото момиче в града — Цветана. Тя беше дъщеря на един от най-първите чифликчии в околността“.
