Любими цитати от „Карлсон, който живее на покрива“
Снимка: Карлсон: Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?!
1. „Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“
2. „Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде.“
3. „От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!“
4. „Може би ако получа някакъв малък подарък, ще се поразвеселя. Наистина, не съм напълно сигурен в това, но възможно е да ми стане по-весело ако ми подарят нещичко…“
5. „Ако вдъхновението те посети трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно.“
6. „Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно.“
7. „На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути.“
8. „Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация.“
9. „Рожденият ден винаги трябва да се случва тогава, когато денят е хубав.“
10. „Всяка жена, която има капчица съвест винаги сяда така, че да може да бъде видяна през ключалката.“
11. „Но нали поне ме обичаш?
– Да, наистина – увери го Карлсон. – Сам не зная защо, но често разсъждавам по този въпрос следобед, когато ме мъчи безсъницата.
[Карлсон]
Карлсон и Дребосъчето
12. „Майка ти е златна жена! – извести Карлсон. – Жалко само, че е така отчайващо стисната. Много каша съм виждал в живота си, но никога толкова малко накуп.“
13. „Ти, който можеш да смяташ – обърна се Карлсон към приятеля си, – я ми кажи, щом аз целият струвам 10 000 крони, колко парички мога да получа за палците на краката си?“
14. „А в коя възраст става разцветът на силите?
– Във всички! – отговори Карлсон със самодоволна усмивка. – Във всяка възраст, но само когато се отнася до мене. Аз съм красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си!“
15. „Омръзна ми да те чакам – каза Дребосъчето. – В колко часа обеща да дойдеш?
– Аз казах горе-долу – отговори Карлсон. Така и стана: дойдох горе-долу.“
16. „Спокойствие и само спокойствие! – отвърна Карлсон. – Няма да учиш най-добрия в света призрак как трябва да се държи призракът. Аз само лекичко ще изплаша всички до смърт и никой няма дори да забележи това.“
17. „Пет пари не струва оня призрак, който не може да въздиша и стене – поясни той. – Това е първото нещо, на което учат младите призраци в тяхното училище.“
18. „Съществува само една истинска благотворителна цел – грижата за Карлсон.“
19. „Когато отново долетя, ние ще изядем още повече торти! – извика Карлсон. – От торти не се дебелее!…Довиждане, Дребосъче!
20. „Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че до сега има само един такъв екземпляр.“
Любимата книга на малки и големи на още по-любимата шведска писателка Астрид Линдгрен - през 1955 г. излиза първата част „Карлсон, който живее на покрива“, а след това писателката решава да напише още две книги.
