Лиана Антонова, сексимволът на соца и историята на филма "Старинната монета"
Снимка: Лиана Антонова, сексимволът на соца и историята на филма "Старинната монета"
Лиана Антонова - секссимволът от времето на НРБ. Заради умението си да говори на немски език, тя става главна героиня на рекламния за българското Черноморие в Германия филм „Старинната монета”.
Той е копродукция на България и тогавашната ГДР. Историята е за немски турист, увлечен по модното по онова време хоби да събира монети, който попада в България на ваканция и в търсене на поредния си трофей, а всъщност намира любовта.
В лицето на нашата Лиана. С апетитен бюст и къси поли, макар вече на 30, софиянката умело влиза в ролята на арт рекламно лице на Златни пясъци, където се развива основната част от комедийния и романтичен екшън с елементи на трилър и фентъзи.
Покрай цялата работа, всенародна популярност печели и песента „Любовта е море”, която макар и клише, е истински хит. Или шлагер, както се казва по онова време по немски маниер. Авторът на парчето Петър Ступел е същият, който вече е направил удар със „Замълчи, замълчи” – песента от „Любимец 13”, която съперничи по слава със самия филм.
"Любовта е море"- Лиана Антонова
През 1965 г., когато излиза „Старинната монета” той е пълна революция за България не само заради късите поли и нарочно подчертаният сексапил на Лиана, но също така като първият цветен и първият ни музикален филм.
Всеки би си помислил, че Антонова би се чувствала щастлива, само че тя никак не е доволна от това развитие на нещата.
Сама разказва: „В онова време не ми се разрешаваше да пея, считаха ме за упадъчна певица, обвиняваха ме, че имам западни маниери, а аз нямаше откъде да ги науча. Имах късмет да замина за Виена, пеех в едно вариете. Веднага ми излязаха един куп ангажименти, сред тях тях и концертно турне в Западна Германия. Имах договор и за плочи. Точно когато се очертаваше най-блестящо бъдеще за мен – нещо, което толкова бях чакала, изведнъж се обади режисьорът Володя Янчев и ме покани за главната роля. Благодарих и веднага отказах, защото току-що е дошъл шансът на живота ми. Последва телефонно обаждане от заместник-министъра на културата и за 3 минути ме направи на салата от сорта „за коя се мисля аз, какво си въобразявам, че съм, след като на мен ми се оказва честта да играя главна роля в първия български музикален филм, плюс това цветен, и да не забравям че имам съпруг и семейство – какво ще им се случи, и веднага да си събирам багажа и да се прибирам”, и ми трясна телефона. Нямах шанса да му кажа нито да, нито не. Ударих му един рев. Володя пристигна на летището във Виена след 2 дни и през бариера подписахме договора”.
Цяло чудо е как са пуснали Лиана отвъд Желязната завеса в началото на 60-те години. Австрия, Западна Германия, да не говорим за последващите й митарствания чак до Америка са абсолютно забранени дестинации за българите, особено пък за бойците на идеологическия фронт, каквито се явяват всичките ни артисти и особено без друго подозрителните жрици на „лекия жанр”, както музикалните критици наричат естрадата.
Тя и Леа Иванова с оркестъра на мъжа й Еди Казасян са единствените творци в България, които имат този шанс. За Леа се е чувало, че това разрешение да пътува накъдето й видят очите, особено след като е минала през лагерите на коминустите, няма как да е получено от другаде, освен от ДС. За Антонова такива неща не са се подмятали.
Бранко Касабов, Фейсбук
Старинната монета (1965)
Немският колекционер на монети Карл Шнайдер пристига в България да търси рядка монета, за която мечтае от години. Поради лекарска грешка той е обявен за болен от едра шарка и още от границата е издирван от двама санитари. Случайно Шнайдер се запознава с естрадната певица Яна Христова, която носи мечтаната монета като медалион. Всички се озовават в един и същ хотел в курорта Златни пясъци. Следват множество недоразумения. Карл се влюбва в Яна и я следва по цялото Черноморие, а санитарите продължават да го издирват, но все попадат на други хора.