Кръстовден: Въздвижение на Светия кръст и началото на есента
Снимка: Кръстовден, начало на есента
Православната църква отбелязва на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан Кръстовден.
В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (13 срещу 14 септември) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
В народните обичаи Кръстовден се смята за началото на есента.
Празникът се нарича още гроздоберник, защото започва брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето започва да се приближава към зимата.
Вярващите спазват строг пост, а традиционните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят е да се поръсва къщата със светена вода, поднасяне на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват с жито от новата реколта.
За празника се раздават пресни пити, с които се умилостивяват стихиите, за да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава, а след това се раздава за здраве и плодородие.
Освен именниците, на Кръстовден празнуват и лечителите, които лекуват схващания, навехнати или счупени крайници.
На Кръстовден празнуват именниците Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кръстилена, Кръстена, Кръстил, Кръстила.
