Петък, 16.04.2021
Бъдете отговорни! Спазвайте дистанция!       

Крадецът на праскови, Емилиян Станев

Крадецът на праскови, Емилиян Станев

Снимка: "Крадецът на праскови" с Невена Коканова и Раде Маркович

Крадецът на праскови, Емилиян Станев

"...Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите й очи. Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизираха и караха всяка клетка от тялото й да затрепти, да се спаси от тяхната светлина, но вместо да направи това, продължаваше да стои и да слуша какво й говори той.

— Трябва да ви виждам — чуваше гласа му, отекващ в самата й душа.

— Леко понасям всичко, когато мисля за вас… Тогава лагерът не ми се вижда толкова страшен и животът ми става поносим… Тия минути ми възвръщат вярата в живота…

Той изговори няколко думи на своя роден език, които тя не разбра, ала почувствува тяхната пламенна искреност.

— Не знам нищо за вас, почти не ви познавам — прекъсна го тя.

— Какво искате да знаете! Аз съм само един пленник, който сам не знае какво е. Тя чу своя глас да пита: „Нямате ли жена?“ — и това я ужаси. Той се усмихна и показа ръцете си с дългите голи пръсти.

Тя се смути.

— Трябва да си отида — рече тя и погледна към колибата. — Слугинята ще се безпокои и ще тръгне да ме дири.

— Останете още една минута.

— Не бива. Днес съм много заета. 

Тя си спомни за роклята, която трябваше да ушие до вечерта. Тая мисъл тутакси я загрижи, нещо притисна гърдите й и помъгли светлината в очите й: „Нима за роклята? — помисли си тя. И отговори:

— Не, не за нея, а за друго… За него. Утре той пак ще дойде…“

— И пак усети тоя задъхващ страх да минава по тялото й като тръпка.

— Отивате ли си наистина? — попита той, като взе ръката й.

— Да, трябва — Гласът й бе мек, топъл и загрижен.

Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни… Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: „Утре по това време пак…“

 

През 1948 г. излиза едно от най-известните произведения на Емилиян Станев - повестта „Крадецът на праскови"

„Крадецът на праскови“ е български игрален филм (драма) от 1964 година, по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Здраве и култура

28-02-2021 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Спомняте ли си името на първата си учителка?
[Виж резултатите]

На този ден

  На 16 април 1879 г. Търновската конституция, първата конституция на България, е приета на Учредително събрание.  &bdqu... повече

Препоръчани страници