Картина в замъка, Ясен Ведрин
Снимка: Картина в замъка
Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,
но беше ли тя свобода?
Летяха години. Рисувах картини
по черни и влажни стени.
И вещица хитра с измамна палитра
мечтите ми дълго скверни.
Но в чудна година роди се картина
и в нея аз тебе видях.
Достъпна и жива, небесно красива,
родена от слънце и смях.
Сега е начало и времето спряло
ни кани във своя файтон.
Да тръгнем далече - към синята вечност,
наречена обич и дом.
Качи се до мене! Такова летене
дори не сънува човек!
При него юздите са само мечтите
и пътят е светъл и лек!
Летяха години! Горяха картини!
Накрая яви се и ти!
След тъжния пламък най-чистият замък
за мене отвори врати!
Картина в замъка, Ясен Ведрин
Сн.: pixabay
