Какво е ръководил корифеят в древна Гърция
Снимка: Какво е ръководил корифеят в древна Гърция
Корифей се използва за описание на човека, който е ръководил хорото в гръцките и римските театри тъй като той е този, който танцува и пее най-добре. Трябва обаче да се отбележи, че думата има различни значения в зависимост от вида на контекста.
По-рано групата млади хора, които танцуват в храмовете на Дионис, се наричала „корифео“, така че този, който го направи най-добре, е определен за водач на останалите.
С появата на гръцкия театър „корифео“ става водач на певческата и танцова група.
Според някои специалисти тази фигура в театъра в древна Гърция също е претърпяла големи промени, които продължават и до днес. Всъщност той е известен като „първи актьор“, тъй като не само се откроява с танцовите си умения, но и защото започва да води диалози.
Етимология
„Корифео“ произлиза от латинския израз „корифей“, който от своя страна е взет от гръцкия „koryphaíos“ и чието значение означава „глава на групата“. Трябва да се отбележи, че тази гръцка дума произлиза от друга на същия език: "kotyphe" (глава или отгоре).
Експертите потвърждават, че около думата има объркване, тъй като тя обикновено се свързва с "хор". Въпреки че те са свързани елементи в театъра, тяхната етимология е напълно различна.
"Корифео" има поредица от значения, сред които можем да споменем:
- според Educalingo: "Човек, който е последван от други в мнение, идеология или партия."
- според Server-Alicante.com: „... Лице, което отговаря за ръководството на хорото по време на презентациите на гръцки трагедии и комедии“. По същия начин това определение показва, че това е и дума, използвана за обозначаване на специален орган в класическия балет.
- според Definitions-de.com: „Говорител, човек, който говори за група хора“.
Следователно горното показва, че в зависимост от контекста изразът ще има различно значение.
Произход
Записите показват, че произходът на „корифео“ е свързан с появата на гръцки театър с танци и тържествата около дионисийските празници, празнувани в Атика, през 6 и 5 век пр. н. е. Те се свързвали с обожанието на Дионис през пролетта, където младите атиняни правели дарения, организирали банкети и танци в чест на бога, за да насърчат плодородието и да осигурят просперитета на земите.
Най-интересното при това явление беше, че то поражда и други ритуали и културни прояви, които по-късно си проправят път на Запад.
