Какво е общото между историческите личности на българските банкноти
Снимка: Какво е общото между историческите личности на българските банкноти?
Всички исторически личности, изобразени на съвременните български банкноти са родени преди 1900 г.
Двулевовата банкнота е с лика на Паисий Хилендарски, автор на "История славянобългарска", признат за светец с акт на патриарх Кирил през 1962 г.
На банкнотата от пет лева е ликът на художника Иван Милев, който се свързва с българския сецесион. Този изящен, красив млад мъж с необикновена аура, живял само 30 години, има трагичната съдба да бъде толкова беден, че често е нямал и пет лева в джоба си! Работел е като продавач на зарзават, после е правел карикатури за "Червен смях", илюстрирал е книги на наши поети и писатели, писал е стихове, бил е сценограф в Народния театър.
Десетлевовата банкнота е с лика на Петър Берон. Впрочем той е единственият милионер, изобразен на нашите пари. Всички други образи от банкнотите са само личности на духа, истински безсребърници! И самият Берон, станал милионер на 50-годишна възраст, не забогатява от научните си трудове, а от търговия със земи, от наемане под аренда на земя, от дърводобив, от износ на дървен материал. Проследен е пътят на едно бедно момче, което се издържа с частни уроци, но има усет за наука, за образование. Написва "Рибния буквар" за уроците на децата, които обучава. После се учи в Западна Европа, научава 9 езика - става полиглот. Той пише научни трудове (повече от 20!) на европейски езици, на български език. Другарува с Хумболт и Фарадей. България има в негово лице един признат учен-енциклопедист от IХ век. Любопитното е, че основната му специалност е лекар-гинеколог!
Берон има големи заслуги за нашето светско образование, но интересни са и неговите възгледи за образоването на жените. В 1846 г. той пише: "да има... една, две или три жени да хортуват руски, френски, италиански... Тия жени ще учат момичетата да кроят, да шият дрехи на жени и мъже и ще приготвят храна, без разлика на вяра. Училището ще бъде достъпно за всички девици."
Банкнотата от двадесет лева е с лика на сложната и противоречива личност на Стефан Стамболов. На 21 години той е най-младият ни апостол, после е най-младият наш депутат и най-младият председател на Народното събрание в новоосвободена България. По времето, когато излиза стихосбирката "Песни и стихове от Ботьова и Стамболова", е бил по-известен поет от Христо Ботев. Често е определян така: "слаб поет, велик държавник и патриот". Бил е доброволец в Сръбско-българската война. Безмилостен е към политическите си врагове и опоненти. Оцелял е в две неуспешни въстания, в атентат, в две войни, в офицерски преврат, но умира нелепо - съсечен е жестоко на 3 юли 1895 г.
Пенчо Славейков е изобразен на банкнотата от 50 лева. С поемата си "Кървава песен" големият поет е бил един от кандидатите за Нобелова награда. През януари 1912 г. сам шведският му преводач Йенсен го предлага за това престижно световно отличие, но то се дава на живи личности, а Пенчо Славейков умира в края на месец май същата година. Ако се взрем в гърба на банкнотата, ще видим силуета на вярната му приятелка Мара Белчева, която пише за него: "Един голям поет живя като чужденец, умря далеч от нас, охулен и отречен."
Пенчо Славейков е един от емблематичните ни поети. Пръв модернист, но той е и мощен полемист, чиито критики, както и бастунът му, всяват респект. Въпреки краткото си директорство на Народния театър и Народната библиотека, той оставя в тези институти ярки спомени и незабравимо наследство!
На банкнотата от 100 лева е светлият лик Алеко Константинов. Една лъчезарна личност, на един весел творец, влюбен в планините и пътешествията, обичащ до полуда мириса на железниците и параходите. Това е Алеко Константинов - бащата на Бай Ганя! Малцина знаят, че той е бил и страстен фотолюбител, че е бил голям гастроном, обичащ зеле с пастърма, сарми, приятелски компании, шеги, закачки. Този голям турист е и основателят на организираното българското туристическо движение.
