Измерване интензивността на земетресенията със скала на Рихтер и Меркали
Снимка: Земетресение по скалата на Рихтер или Меркали
Сеизмична скала по Рихтер определя от 1 до 10 количеството сеизмична енергия (магнитуд), освободена при земетресение.
Ска̀лата е разработена през 1935 г. от Чарлз Франсис Рихтер в сътрудничество с Бено Гутенберг от Калифорнийския технологичен институт. Първоначалните намерения на създателите ѝ е тя да се използва само в Калифорния при сеизмограми, записани на специален инструмент, сеизмометъра на Ууд-Андерсън. Идеята на Рихтер е да се създаде местна магнитудна скала, която да отдели огромното количество по-малки земетресения от големите, наблюдавани в Калифорния по това време.
Рихтер избира с „0“ да бъде означавано земетресение, което би показало максимум общо хоризонтално изместване на 1 микрометър на сеизмограма, записано при използване на сеизмометъра на Ууд-Андерсън, разположен на 100 километра от епицентъра на земетресението. Този избор е направен, за да предотвратят отрицателни магнитуди. Днес чувствителните сеизмографи постоянно регистрират земетресения с отрицателен магнитуд.
Енергията, която се освобождава от земетресението е равна на амплитудата на трептенето на степен 3/2, следователно, разликата от 1 степен на Рихтер е еквивалентна на 31,6 пъти по-голяма освободена енергия, а разликата от 2 степени съответства на 1000 пъти по-голяма енергия.
Поради физическите ограничения на Ууд-Андерсоновия сеизмометър, който се използва при изчисляването на скалата, силата на земетресението не може да се определи точно за трусове по-големи от около 6,8. Затова за по-силни трусове се използва скала, което се основава на изчисляване на сеизмичния момент и затова се нарича Скала на магнитуд на момента.
Скалата магнитуд на земетресението се определя от логаритъма на амплитудата на вълните записани от сеизмографите, при което се използва корекция, за да се компенсират вариациите в разстоянието между различни сеизмографи и епицентъра на земетресението. Поради логаритмичното изчисление, всека един степен по скалата означава десет пъти по-голямо преместване.
Трусове с магнитуд от 4,6 и повече са достатъчно силни, за да се регистрират от всеки сеизмограф в света.
Скалата на Меркали за интензивност се използва за измерване на интензитета на земетресение и описва последиците на земната повърхност, хората, природните обекти и продуктите на човешкия труд от 1 до 12.
Използва се особено в Северна Америка.
За да осигури известна последователност на анализите си на земетресенията, Меркали преценява, че му е необходим метод за оценяване на относителните ефекти на всеки трус.
Италианският вулканолог Джузепе Меркали ревизира масово използваната дотогава скала от десет градуса Роси-Форе през 1883 г. и 1902 г.
През 1902 г. Меркалиевата скала от десет градуса е била разширена на дванадесет градуса от италианския физик Адолфо Канкани. По-късно е била напълно преработена от геофизика Огуст Хейнрих Зиеберг и става известна като Меркали-Канкани-Зиебергова (МНС) скала.
Тази скала е била още два пъти допълвана от Хари О. Ууд и Франк Нойман и накрая от Чарлз Рихтер. Днес тази скала е известна като Модифицирана Меркалиева скала - MMI.
По-ниските нива в тази скала се определят според усещането на хората, а по-високите нива са базирани на наблюдаваните ефекти от земетресение. Тя е базирана на ефекта, който земетресенията оказват върху постройките и хората. Използва се за количествено определяне на мощта на труса, като се отчитат субективните наблюдения на различни хора, които са го преживели и наблюдавали движението на земята, както и на причинените щети. В тази скала степента на силата на земетръсите се изразява с римски цифри от I до X. При първо ниво няма причинени щети, а при десето разрушенията са шокови.
