Иван Славков, лошото момче от Коньовица с фино чувство за хумор и щедро сърце
Снимка: Иван Славков, лошото момче от Коньовица
По времето на Соц-а България се гордееше, както с естествено красивите си жени, така и с харизматични, неустоими мъже – в това отношение не отстъпвахме на Франция.
Плейбой, червен принц, зет на Тато, Човекът - телевизия. Такива характеристики често може да бъдат чути за Иван Славков.
Достойна конкуренция на Ален Делон бяха Стефан Данаилов и Иван Славков – Батето, както му викаха приятели, и колеги или Зетят на Първия, както го наричаше народът. Конкурираха френската легенда не само по мъжка красота, но и с чар, чувство за хумор, и галантни обноски.
За съжаление се родих твърде късно и не можах да общувам, колкото ми се искаше с Батето. Не познавам българин с по-фино чувство за хумор, щедро сърце, кавалерско отношение и всичко това маскирано като „лошото момче от Конювица“.
С Батето се сблъскахме за първи път в средата на 90-те – тогава той беше вече сравнително улегнал, а Валя - здраво приклещила го в желязната си хватка. Имах приятел банкер, с когото вечеряхме понякога в ресторанта на Гранд Хотел „София“ – настоящия „Интерконтинентал“.
Веднъж, още при влизане, бяхме поканени от негов приятел, който се беше разположил като шейх на огромна маса с голяма, весела компания, да се присъединим към тях. Представа си нямах, че това е Иван Славков и въобще кой е той. Когато пристигнах в България, почти веднага ме вкараха в пансиона на Ловешката езикова и въобще не бях в час за бг соц елита, нито пък кой на кого какъв се пада. След като завърших, започнах да пътувам много, живеех в Мексико и така пропуснах доста от българския купонджийски живот. Бях чувала само, че зетят на Първия бил голям бохем и че хората много го обичали, защото през 10-те години, когато бил директор на Телевизията, имало най-хубавата програма. Вечерта мина в майтапи, смях, вицове, Батето грееше и беше център на вниманието. Аз бях във възторг – какви мъже имало в България, да видиш ти! Тогава край масата мина цветарката, аз я извиках, платих й цялата кошница с цветя и тържествено я връчих на Батето, като дръпнах кратка реч, как за България има още бъдеще, щом страната ражда такива мъже. Очаквах, че този весел, готин мъж, ще бъде поласкан от моето внимание и ще ми благодари, но вместо това на масата се възцари гробна тишина, Иван пребледня и застина. Жената до него – Валя, както по-късно разбрах, ме гледаш с радиационен поглед, а след като ме облъчи с доза Чернобил, грабна Батето под ръка и изхвърча с него под сконфузените погледи на компанията…. След това ми обясниха за болезнената й ревност, но гафът беше вече станал. А и аз съвсем не се чувствах виновна, защото нито го свалях, нито му се слагах, а съвсем искрено, и спонтанно изразих възхищението си към него.
Както обичаше да казва, „в личен план най-голямото ми постижение е, че изтърпях още една година съпругата си Валя!“.
След няколко години, когато беше Олимпиадата в Пекин, ми трябваше един лиценз и Батето като шеф на БОК, и член на МОК можеше веднага да ми го уреди. Доста се колебаех дали да му се обадя, но накрая реших, че няма от какво да се притеснявам и му се стоварих в офиса на „Ангел Кънчев“. За моя изненада той много ми се зарадва. И двамата не обелихме дума за случката в Гранд-а. Беше много любезен и веднага разпореди на секретарката си да предприеме нужното. След време се засякохме на едно от летищата из Европа – и двамата правехме връзка за полета за София. Покани ме в ресторанта, защото имахме към 4-5 часа престой. Нямам спомен какво е поръчал и какво сме яли, но много добре съм запомнила френското розе, от което изгълтахме няколко бутилки. В самолета нахлухме кикотещи се и порядъчно подпийнали. Заръча ми следващия път, когато съм в България, да го запозная със съпруга ми – шведа. Така и направих. Прие ни, както обикновено, много радушно, дори подари на шведа няколко сребърни монети от МОК и БОК, посветени на разни олимпиади….
Смятам да следвам стъпките му относно темата за брака – „на мен лично брака ми харесва“, философстваше той, „женил съм се цели три пъти.“.
Такъв човек беше Батето – весел, щедър, галантен, кавалер!
Той не наблягаше много на яденето, обичаше повече изисканите напитки и мезенето. Помня как приказваше на футболистите от Поморие: „ Що си губите времето с футбол, бе? Я къв' хубав Винпром си имате – вино и ракия, а вие си трошите краката след тая топка!“. Както и изказването му по повод голямата пандемия: „Аз си ям спокойно стекове, обяснявам на чужденците, че в България „Луда крава“ няма! В България лудите кравите са шест и аз ги знам всички поименно.“.
Обикновено беше чест гост в ресторанта на „Японския“ – сега „Кемпински“ , както и на „Интернационала“ на Златните и „Шведския“ на „Дружба“.
За него великият майстор на българската кулинария Мастър Шеф Асен Чаушев казваше:
„Батето предимно пиеше уиски, а за ядене нямаше претенции. Спомням си, че често взимаше самолета от София за Варна и идваше да яде шкембе чорба при мен в хотел „Интернационал“. Казваше ми, „специално съм взел самолета и ето с тия хора идваме да ядем твоята шкембе чорба!“.
Днес ще ви предложа няколко рецепти на ястия, за които знам със сигурност, че Батето често поръчваше в ресторантите и предпочиташе.
В Кухнята на Мариела Нордел
Здраве и култура Любопитно
