Има някъде една река, Весела Димова
Снимка: Има някъде една река, Весела Димова
Има някъде една река…
Тя понякога ухае на вятър
и понякога с пръсти дълбае брега,
друг път с косите си го замята…
В тази река нощем плуват звезди
по гърбовете на лунните риби…
Пристъпват към нея коне без юзди,
пият душата й… и се опиват.
Няма мостове над нейната гръд -
само камъни, мъх и тръстики…
Ако решиш да преминеш отвъд -
знай, че за нея си никой…
Мнозина я газят до колената,
по бреговете й шеметно тичат…
Но само един ще върви по водата й -
и ще умее да я обича…
Той ще сбере ветровете й в шепи,
с устни ще я погали…
Едно слънце в реката
ще започне да свети -
от пръстите му запалено…
Тръпне в очакване бисерната вода,
оживява - като в магия…
И онази река не е вече река,
а жена - със душа на стихия…
Има някъде една жена…
Весела Димова
15.06.2023 г.
Худ. Светлана Верисова
