Григорий Разпутин е роден на 9 януари 1869 г. Покровское, Русия
Снимка: Опитът за убийство на противоречивата руска личност Григорий Разпутин включва отрова, изстрели и удавяне.
Опитът за убийство на противоречивата руска личност Григорий Разпутин включва комбинация от отрова, изстрели и удавяне.
Распутин, понякога наричан още „лудият монах“, е описван предимно като странстващ проповедник, монах, гадател и лечител. Той е сред най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан.
Властта на Распутин става възможна, в резултат на болестта на престолонаследника Алексей Николаевич, страдащ от хемофилия, изразяваща се в значително по-бавно от обичайното съсирване на кръвта, правещо дори най-леките външни рани и всеки вътрешен кръвоизлив много по-опасни и изтощителни, отколкото при хората, незасегнати от това състояние. По това време вече е имало някои относително ефективни лекарства, позволяващи частичното му неутрализиране, но недоверчива към методите на лекарите, царицата, която е силно религиозна, но и склонна към мистицизъм, се обръща към прославилия се сред простолюдието Распутин, вярвайки че с помощта на молитвите му избавлението на принца ще бъде много по-сигурно. Скоро намесата на. Распутин сякаш дава положителен ефект. Но монахът бързо превръща това във фактор за повишаване на личното си благосъстояние. Той става чест гост на царското семейство и получава практически неограничен достъп до болния, който му позволява да манипулира, както състоянието му, така и впечатленията на другите от промените в него.
Важна подробност е, че медицинското лечение на принц Алексей не се преустановява, но сега вече става под непосредствения надзор и контрол на Распутин, на когото и разчитат да съобщава и тълкува доколко то е успешно и на какво се дължи степента, която в този или онзи момент има неговата ефикасност. При всяка криза в здравето на престолонаследника монахът спечелва все по-голямо влияние в руския двор. Стига се дори до положение, срещите на царското семейство зависят от самия него, особено след като той им внушава, че само присъствието му в столицата гарантира живота на принца.
Царица Александра вярва, че Бог говори с нея чрез Распутин (с императора и императрицата той води и кореспонденция, свидетелстваща за странния му, разбъркан и преднамерено загадъчен говор).
Царят му има изключително доверие, въпреки слуховете, че е правил опити да съблазни по-големите му дъщери, че е любовник на жена му и подозренията, че те и двамата са немски агенти.
