Горска приказка, Лъчезар Станчев
Снимка: Горска приказка, Лъчезар Станчев
ГОРСКА ПРИКАЗКА
Имаше отдавна стар,
белобрад воденичар.
Беше той любим на всички:
на бедняците в селата,
на животните в гората
и на мъничките птички.
В зимна вечер студ ли свие,
идваше да се прикрие
в неговата воденичка
изпомръзналата птичка,
катеричката игрива
и сърната боязлива,
пък и Зайо дългоух
със дебелия кожух.
Знаеха, че там ще сварят
мил човек — воденичаря.
Той ги срещна и погали,
па лулата си запали.
И край огъня тогава
слушат всички до забрава
приказките му чудесни,
хубавите стари песни.
Но веднъж воденичарят
тръгна с конче за пазара.
— Зайо, нямам син, ни внук,
ти ще ме заместваш тук.
Ще ми смелиш пет чувала,
ще омесиш питка бяла.
Тръгна дядо. И в гората
се разнесе новината.
Ежко чу, дотича тука
и на прагчето почука:
— Зайо късоопашатко,
идвам да помагам, братко.
Ти си тук воденичар,
искаш ли ме за другар?
— Влизай, Еженце бодливо,
само да си работливо.
— Аз ли, Зайо? Много знам,
да работя гледай сам!
— Грабна пъргаво метлата
и помете той земята.
Пък и Зайо се разрипа,
жито в трите коша сипа.
Пуснаха вода и тя
колелата завъртя.
Вижте: камъните бели
хубаво брашно са смлели.
Зайо меси.
За дърва Ежко тича презглава.
И под връшник с буйна жар
в подница за дядо стар
бързо се изпече пита.
Ето я — стои увита.
А от горската поляна
Вълчо, Меца и Лисана
дружно тръгват към реката.
Там към края на гората
малка воденица трака,
Зайо в нея гости чака…
— Хайде…
— И със стъпка тиха
те натам се приближиха.
Ала птици бързокрили
бяха вече съобщили.
— Ежко, как да се спасим?
— С хитрина ще победим!
Скрий се, Зайо!
— И веднага, спрял водата,
сам на прага Ежко
храбро се изстъпи:
— Влезте, влезте, гости скъпи!
Лисо, я кажете, кой
господар ще стане мой?
— Аз! На мене за награда
воденицата се пада!
— Не на теб! На мен!
— Мецана с Лиса,
с Вълчо спор захвана.
— Чуйте — рече Ежко,
— има, има камъни за трима.
Върху тях се покачете
и по даден знак скочете.
Който скочи най-далече,
той е господарят вече.
— Тъй да бъде, Ежко драг,
тук сме всички! Давай знак!
Ежко викна през вратата:
— Зайо, хей, пусни водата!
Щом потече и засъска
колелата тя заблъска;
камъните — хопа-троп —
завъртяха се в галоп,
а след тях, това и чакаха,
кречеталата затракаха.
Някой на хоро ли хвана
Меца, Вълчо и Лисана?
Край кошовете в уплаха
тримата се завъртяха.
„Олеле! Дано е сън!“
Ето бухнаха в кошовете,
после рипнаха отново
те и побягнаха навън.
Клатеха се вляво, вдясно…
Мостчето им беше тясно,
та цамбурнаха в реката.
И отнесе ги водата…
Зайо викна:
— Ежко мой,
ти си бил голям герой!
И във тихата гора
почна весела игра.
Скоро дядо се завърна.
Зайо, Ежко той прегърна.
Сирене и топла пита
хапнаха си до насита.
Лъчезар Станчев
Здраве и култура
