Понеделник, 08.08.2022
Участвайте в рубриката "Стани автор"                Нашият сайт се издържа от реклами и дарения! Благодарим Ви!               

Емил Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, Франция

Емил Зола е роден на 2 април 1840 г.

Снимка: Емил Зола

Емил Зола е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи).

Зола е автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.

Емил Зола – живот в дати

  • 1852 г. – Зола постъпва в колеж. Проявява склонност към естествените науки и физиката. Първи стихотворни опити.
  • 1856 г. – Семейството отново се премества в Париж. Зола постъпва в лицея „Сен Луи“. Увлича се от поезията на романтиците – Юго, Мюсе и др.
  • 1860 – 1861 г. – Работи в търговски складове срещу незначително възнаграждение. Пише стихове, повлияни от Мюсе – „Родолфо“, „Паоло“ и др.
  • 1862 – 1863 г. – Постъпва като опаковчик в известната издателска и книгоразпространителска къща „Ашет“, по-късно става завеждащ рекламен отдел. Първи запознанства с парижките литератори – Иполит Тен и др.
  • 1864 г. – Литературен дебют в „Пти журнал“. Като отделна книга излизат „Разкази на Нинон“.
  • 1865 г. – Излиза повестта „Изповедта на Клод", посветена на Сезан и Бай. Сътрудничи в печата. Начало на приятелството с братя Гонкур.
  • 1866 г. – През януари напуска работата в „Ашет“ и се отдава изцяло на литературна дейност. Излизат повестта „Заветът на мъртвата“ и сборникът „Моите омрази“.
  • 1867 г. – Пол Сезан го запознава с художниците-импресионисти. Издава „Едуард Мане“, романите „Потайностите на Марсилия“ и „Терез Ракен“.
  • 1868 г. – Излиза романът „Мадлен Фера“. Работи върху първоначалния план на „биологичната и социална история на едно семейство по време на Втората империя“. Започва „Кариерата на Ругоновци“.
  • 1869 г. – Планът на „Ругон-Макарови" е представен на издателя Лакроа.
  • 1871 г. – „Възходът на Ругоновци“, „Плячката“.
  • 1872 г. – Договор с издателя Жорж Шарпантие за издаване на цялата серия „Ругон-Макарови“. Приятелство с Флобер и Тургенев.
  • 1873 г. – „Търбухът на Париж“. „Терез Ракен“ е преработена на пиеса.
  • 1874 г. – „Завоюването на Пласанс“, пиесата „Наследниците на Рамбурден“.
  • 1875 г. – „Грешката на абат Муре“.
  • 1876 г. – „Негово превъзходителство Йожен Ругон“.
  • 1877 г. – „Вертеп“. Ожесточена кампания на критиката, обвиняваща Зола в порнография и антидемократизъм. Огромен успех на романа сред читателите.
  • 1878 г. – Купува къща в Медан, където живее 8 месеца в годината. „Една любовна страница“.
  • 1879 г. – „Нана“ започва да излиза във „Волтер“, придружен от шумна реклама. Нападки от страна на критиката, успех сред читателите.
  • 1880 г. – Излиза сборникът „Медански вечери“ с участието на Зола, Мопасан, Юйсман и др. Сборник статии „Експерименталният роман“.
  • 1881 г. – Сборниците статии „Една кампания“, „Натурализмът в театъра“, „Нашите драматурзи", „Романистите-натуралисти", „Литературни документи“.
  • 1882 г. – „Врящото гърне“.
  • 1883 г. – „За дамското щастие“.
  • 1884 г. – „Радостта да живееш“. Пътува в Северна Франция.
  • 1885 г. – „Жерминал“.
  • 1886 г. – „Творбата“ – роман, в който Зола е изобразил себе си и своите приятели. Остра реакция от страна на Сезан.
  • 1887 г. – „Земя“ – нова вълна на враждебни критики.
  • 1888 г. – „Мечта“. Зола е провъзгласен за кавалер на Почетния легион. Кандидатсва за Академията, но бива отхвърлен.
  • 1890 г. – „Човекът-звяр“.
  • 1891 г. – „Пари“.
  • 1892 г. – „Разгром“. Зола е обвинен в антипатриотизъм.
  • 1893 г. – „Доктор Паскал“ – последен том от серията „Ругон-Макарови“.
  • 1894 г. – Започва серията „Три града“ с романа „Лурд“. Нападки от страна на клерикалните среди. Романът е включен в списъка на забранените книги.
  • 1895 г. – Пътешествие до Италия.
  • 1896 г. – „Рим“.
  • 1897 г. – Сборник статии „Нова кампания“. През ноември Зола проучва предоставените му от журналиста Бернар Лазар документи по делото на капитан Алфред Дрейфюс.
  • 1898 г. – Открито писмо до президента на републиката Феликс Фор – „Аз обвинявам“ (в-к „Орор“, 13 януари). Рязко поляризиране на общественото мнение. Започва ново дело след обжалване. По настояване на своите защитници. Зола емигрира на 13 юли в Лондон. Същия ден произнесена задочната присъда срещу него – една година затвор и 3000 франка глоба. Излиза „Париж“.
  • 1899 г. – Живее в покрайнините на Лондон. Излиза романът „Плодовитост“ от серията „Четирите евангелия“. Прибира се в Париж за 5 юни. Дрейфюс е върнат от каторгата за преразглеждане на делото, осъден е наново, но помилван.
  • 1901 г. – „Труд“.
  • 1902 г. – Умира на 29 септември в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с войнски почести. Речи на Анатол Франс и др.
  • 1903 г. – Излиза „Истината“ – последния недовършен роман от „Четирите евангелия“.
  • 1908 г. – Прахът му е пренесен тържествено в Пантеона. Едновременно е организирана шумна контра демонстрация, при която бива ранен реабилитарният през 1907 г. Алфред Дрейфус.

Здраве и култура Звездни рожденици

02-04-2022 | виж всички новини | 


loading...

На този ден

  На 8 срещу 9 август 1886 г.  княз Александър I Батенберг се отказва от престола след извършен преврат в България от група офицери русоф... повече

Препоръчани страници