Ех бре, че е Ванко, страшен забраванко! Асен Босев
Снимка: Ех бре, че е Ванко, страшен забраванко! Асен Босев
Ех бре, че е Ванко, страшен забраванко!
Прави той, що прави, нещо ще забрави.
Вижте го — по друма връща се за гума,
после пък се мръщи: моливът е в къщи.
Ето — всички в клас днес четат в захлас,
само Ванко там се черви от срам!
— Нямаш ли си книга?
Ванко мига, мига:
— Имам, но у нас я забравих аз.
Всички му се смеят, закачливо пеят:
— Гледайте го Ванко, Ванко забраванко!
Тръгва за дома си, сякаш без ума си —
няма си бре, братя, шапка на главата.
— Ванко, що направи, шапката забрави!
Их, че неприятно, връща се обратно.
А на закачалката шапката му, жалката, вика:
— Бре, стопанино, а бре, забраванино,
що ме ти остави, що ме ти забрави?
Шапката си дивна Ванко смешно кривна,
но навън сега правят си шега.
Викат му децата:
— Няма ти главата! Де си я оставил,
де си я забравил?
Ванко пръст веднага на челото слага:
— Тук ми е главата, върху рамената!
Ех бре, че е Ванко, страшен забраванко!
Асен Босев
