Една почти обречена любов, Павлина Соколова
Снимка: Една почти обречена любов, Павлина Соколова
Ще те обичам тихо... И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие.
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти... и допирът на пръстите.
Когато бавно спуска се нощта
и този град заспива уморен,
ще питам всяка мъничка звезда
къде си ти и мислиш за мен...
И само листите под моите пръсти
и моливът, докосващ ги с тъга
зловещо тишината ще разкъсват,
за да напомнят колко съм сама.
Но тази самота - не ще разсееш,
защото щом опиташ да преминеш
през пропастта, която ни разделя
ще те погълне тя... и ще загинеш.
Във друг живот ще съм ти любовта.
Ти в този - ще ми бъдеш наказание.
Остава ми единствено това
да те обичам тихо... И от разстояние.
Павлина Соколова
Стихосбирка "Римуване на Самотата"
Сн.: pixabay
