По тъмните загрижени ланити, Николай Лилиев
Снимка: По тъмните загрижени ланити, Николай Лилиев
Бузите на човешкото тяло могат да се срещнат в поезията и като ”ланити”.
По тъмните загрижени ланити
пробягват строги бръчки, те разсичат
опожареното сърце на две.
Чии са тия сълзи, що потичат
по бледното лице, и кой зове
като дете пред буря беззащитен?
Обезумял кой вдига към стената,
отсреща в огледалото, десница
и пада с окървавено чело!
Като настръхнала зловеща птица
повява с вледеняващо крило
в заглъхналия дом дрезгавината.
И вечерта се свежда, скръбна вечер,
като саван над белите надежди,
осиротели в моята душа!
Да заглуша гласа на вси премежди,
напусто огледалото троша,
напусто роня безсърдечни речи.
Николай Лилиев
