Бях на самия връх, Христо Фотев
Снимка: Бях на самия връх, Христо Фотев
БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз − със ярост −
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм − от твоя скръбен спомен
не справедливост − милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз − със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Христо Фотев
