Bloomberg: Златният век за работодателите е към своя край
Снимка: Работа и мигранти
Бизнесът в развитите страни е свикнал да разчита на приток на чуждестранни работници. Гигантите от Силициевата долина, фермерите и преработвателите на храни, хотелите и ресторантите, строителите на жилища и големите магазини са се сблъскали с недостиг на работна ръка, привличайки имигранти.
Един от резултатите е зашеметяваща демографска трансформация: 16% от Обединеното кралство, 20% от Швеция, 19% от Германия и 14,3% от САЩ са родени в чужбина. Но златният век за работодателите е към своя край, казва колумнистът на Bloomberg Адриан Уулдридж.
Общественият гняв срещу масовата имиграция нараства, антиимигрантските партии процъфтяват и водещите партии най-накрая обръщат внимание. Във Великобритания например 67% от хората смятат, че нивата на имиграция са твърде високи, а антиимигрантската Реформаторска партия води в социологическите проучвания.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е единственият лидер, който предприема мерки срещу имиграцията. Новият министър-председател на Канада Марк Карни въведе ограничения за временни чуждестранни работници и чуждестранни студенти. Британският премиер Киър Стармър говори за опасностите Великобритания да се превърне в „нация на аутсайдери“.
Ако справянето с нарастващите вносни мита е най-голямото предизвикателство за компаниите в чужбина, то справянето със затягането на имиграционния контрол е най-голямото предизвикателство у дома.
Погрешни реакции
Какво трябва да направят бизнесите по отношение на тази промяна в настроението? Една инстинктивна реакция е да изчакат настроението да се промени отново. Със сигурност ураганът „Тръмп“ ще се разсее от само себе си? И със сигурност хората ще осъзнаят, че се нуждаят от чуждестранни работници, които да се грижат за възрастните си родители? Втората инстинктивна реакция е да помогнат за промяна на настроението, като лобират за по-либерални имиграционни политики.
И двата отговора са грешни, твърди Уулдридж. „Свидетели сме на промяна на парадигмата, когато става въпрос за масова имиграция, а не на временна промяна. Негативната реакция се разпространява както в либералните, така и в консервативните общества и е продиктувана повече от културни проблеми, отколкото от икономически изчисления“, пише той.
Старото убеждение, че многообразието винаги е сила, е трудно за приемане, казва той, когато си изправен пред скандали в северните британски градове с много имигранти или междубандитски войни в шведските предградия. Той също така посочва, че рестриктивният режим, въведен от САЩ през 1924 г., е продължил до 1965 г., въпреки системата за масово производство, основана на ръчен труд, и като цяло жизнената икономика.
Компаниите може да усетят ефектите от тази промяна на парадигмата по-рано от очакваното. През април нетната миграция към САЩ се забави до 600 000 на годишна база, в сравнение с четири милиона през 2023 г. Потокът от нелегални имигранти през мексиканската граница, който нарасна до милиони при Джо Байдън, се забави до минимум. Нетната миграция към Обединеното кралство намаля наполовина миналата година. В Нова Зеландия тя спадна още повече.
Нивата на имиграция намаляват дори когато раждаемостта в дадена страна падне под нивото на заместване, както е особено вярно в Япония и Италия, а „лесно висящите плодове“, като например работещите жени, вече са откъснати.
Реални решения
И така, как компаниите могат да се ориентират в този нов свят? Колумнист на Bloomberg предлага две важни стратегии.
Първото е да започнем да се отнасяме към веригата за доставки на таланти със същото внимание, с което се отнасяме към веригата за доставки на материали и компоненти: като към нещо, което се нуждае от внимателно планиране и постоянни ремонти. През последните десетилетия вътрешните вериги за доставки са намалели, отчасти защото както правителствата, така и работодателите са открили, че е лесно да внасят имигранти. Възможностите за кариерна мобилност са ерозирани (Харвард има повече студенти от най-богатите 10%, отколкото от най-бедните 90%), а професионалното образование е силно пренебрегнато.
Компаниите трябва да играят по-видима роля в изграждането на вътрешни вериги за доставки. Да се възползват от пренебрегвания набор от таланти в работещите общности, като спонсорират училища, предоставят университетски стипендии или идентифицират и подкрепят талантливи студенти. Да подобрим професионалното образование чрез въвеждане на програми за чиракуване или изграждане на взаимоотношения с местните гимназии. Да поемем по-видима роля в предоставянето на кариерно ориентиране в местните училища. Да наемаме повече нетрадиционни работници, като например по-възрастни работници, чрез въвеждане на гъвкави работни условия или удължени отпуски.
Втората стратегия е да се помисли по-усилено как да се приложат технологии за пестене на труд в производството. Това е особено вярно за индустрии, които днес разчитат на вносна работна ръка, като строителството, селското стопанство и хотелите. Следвоенният експеримент на Америка с фабрично произведени домове беше изключително успешен: цените на такива домове паднаха с две трети между 1955 и 1973 г., преди системата да бъде унищожена от синдикатите и бюрократичната бюрокрация. В селското стопанство интелигентните машини, задвижвани от изкуствен интелект, могат да изпълняват задачи, които биха били твърде сложни за прости машини, като например засаждане на семена и борба с плевелите. В хотелите роботите могат да изпълняват още по-сложни задачи за почистване.
Процесът е започнал
Вече има някои вдъхновяващи примери за компании, които предприемат интелигентни стъпки за подобряване на ситуацията. Amazon и Palantir Technologies спонсорират завършили колеж или набират повече студенти от държавни училища. Британската компания Timpsons, която изработва ключове и поправя телефони и обувки, наема бивши затворници. Японската компания за храни и ресторантьорство Eat & Holdings въведе робот за готвене, задвижван от изкуствен интелект, в един от своите ресторанти. Търговците на дребно масово въвеждат самообслужване при плащане. Но това мислене трябва да се разпространи и ускори в цялата икономика.
Преходът от висока към ниска имиграция няма да бъде нито лесен, нито приятен: репатрирането на недокументирани работници вече предизвика вълнения в Лос Анджелис и другаде. Но усилията за устояване на натиска вероятно ще се окажат напразни. А по-ниската имиграция ще има както икономически, така и социални разходи за справедливост. Компаниите ще бъдат по-склонни да автоматизират досадни задачи и да повишат производителността. А обществата ще работят по-усилено, за да намерят изгубени Айнщайнови личности у дома, вместо просто да позволят на груба и неефективна имиграционна система да върши тежката работа вместо тях.
Сн.: freepik.com
