Благовещение, Пейо Яворов
Снимка: Благовещение, Пейо Яворов
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело,
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи
и тихо капят сълзи от очи,
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън-уви, през сън…"
25 март 1906 г.
Пейо Яворов
Когато Яворов се запознава с Мина, тя е 16-годишна девойка, сестра на приятеля му Петко Тодоров. Срещата става на пролетния празник Благовещение - 25 март 1906 г. Още същия ден поетът пише едно от най-красивите си стихотворения: „Благовещение”. Връщайки се в спомените си за първите срещи с Мина, Яворов пише: "То беше денят Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, подобна на една бяла лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица…”
