Бебето от Любек – една от най-големите загадки на миналото
Снимка: Загадката на бебето от Любек
… Роденият на 6 февруари 1721г в Германия Кристиан Хайнрих Хайнекен на осем седмици е можел да говори немски, на една годинка – да чете петокнижието, на две години – да чете Стария и Новия завет на латински, на три години е написал „История на Дания“ и я е рецитирал при посещение на краля на Дания на следващата година.
Макар всичко това да звучи абсолютно невероятно, всъщност детето е документирано доста добре за стандартите на онова време – дори Имануел Кант е написал есе за него…
Загадката на бебето от Любек
От древни времена проявата на гениалност при най-малките се разглеждала като висша форма на тайнственост и мистицизъм. На подобни деца е гледано и с възхищение, и със страхопочитание, а едно от тях е известното бебе от Любек.
Името му е Кристиян Фридрих Хайнекен и е един от първите млади гении, известни на историята, но за съжаление животът му е бил твърде кратък и не успял да стигне до исторически постижения.
Малкият Кристиян е роден в началото на февруари 1721 година и още на 10 месеца можел да говори гладко и да общува с възрастните. На 1 година се научил да чете Библията, а на 2 години рецитирал цели пасажи от свещената книга.
До 3-годишна възраст малкия гений имал отлични познания по история, география и литература. Проявявал интерес още към биологията и математиката, като предпочитал учебниците пред играчките.
Родителите, разбирайки за невероятните му способности, решили, че могат да спечелят пари от детето си. Представили го като уникален феномен, без да си дават сметка на какво физическо и психическо натоварване го полагат.
Само на 4 години Кристиян започнал да пътува и да обсъжда сериозни научни теми с преподаватели в университети. Явил се и на аудиенция при крал Фредерик IX, който го нарекъл истинско чудо.
Четенето и писането били работа, а не удоволствие за него. Година след научната му дейност той започнал да се разболява както във физически, така и в психически план.
Малкият страдал от тежко стомашно разстройство и продължително безсъние, което отслабило организма му. Не можел да се храни и през цялото време бил на легло до смъртта му на 27 юни 1725 година.
На погребението му присъстват много известни за времето си хора, които искрено съжалявали, че природната интелигентност на малкия Кристиян така и не е достигнала своя разцвет.
