БАПЗГ: Създаваме Национални консултативни съвети по професии
Снимка: БАПЗГ: Създаваме Национални консултативни съвети по професии
Да се сформират Национални професионални консултативни съвети (НПКС) на медицинските сестри, акушерките, фелдшерите/лекарските асистенти, рехабилитаторите, рентгенови лаборанти и медицинските лаборанти залегна в Устава на БАПЗГ, чиито допълнения и изменения бяха приети 11 януари 2020 г., на Петия редовен конгрес на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
Конгресът се проведе в зала „Диамант“ на хотел “Рамада” в София. В него участие взеха над 400 делегати от цялата страна.
Всички 28 регионални колегии на БАПЗГ се задължават в срок от два месеца да сформират професионални консултативни съвети като членовете им ще се избират на доброволен принцип. Същевременно ще бъдат излъчени представители на тези съвети на национално ниво. Те ще дават становища, свързани със специфичните дейности за упражняване на съответната професия и промени в правното ѝ регламентиране.
Председателите на НПКС ще участват в работата на Управителния и Националния съвет на БАПЗГ като експерти.
На конгреса бяха приети промени и в други нормативни документи – Правила за избор на ръководни органи на БАПЗГ, Правила за издаване на сертификат за професионална квалификация и Правила за набиране и разходване на средствата на БАПЗГ.
Делегатите приеха залегналото предложение председателят на УС на БАПЗГ, главният секретар на УС на БАПЗГ и Управителният съвет на БАПЗГ, председателите на Регионални колегии и председателите на различни комисии на регионално и национално ниво да се избират за 5-годишен мандат с право на участие в не повече от два последоватлелни мандата.
В правилата за издаване на сертификат за професионална квалификация залегна досегашното изискване, прието от НС на БАПЗГ, сертификатът да се актуализира на всеки 5 години на основата на придобити кредитни точки, съобразно квалификационната рамка за професионално развитие. Квалификационните нива се определят от трудовия стаж и поредността на издадените сертификати.
В правилата за набиране и разходване на средствата на БАПЗГ бе прието предложението членският внос да се замрази в размер на 5.60 лева.
При участие в кредитни мероприятия от физически и юридически лица ще се заплаща такса за продължаващо обучение в размер на 5.60 лева. Когато организатори на мероприята са БАПЗГ, регионалните колегии на БАПЗГ, лечебни и здравни заведения на територията на съответната регионална коллегия таксата за продължаващо обучение ще бъде в размер на 2.80 лева.
Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева изнесе отчетен доклад за периода 2016 – 2019 г. през призмата на трите основни приоритета, които си е поставила като цели съсловната организация – устойчива организационна дейност, повишаване на заплатите (въпреки че БАПЗГ не може да изпълнява синдикални дейности) и подобряване на възможностите за продължаващо обучение.
В доклада си Милка Василева изтъкна като успех, че в резултат на 5-годишни усилия в Колективния трудов договор за 2016 е залегнало заплащането на придобит сертификат за професионална квалификация – по 20 лева към заплатата за първи и за всеки следващ сертификат, както и 50 лв. за придобита специалност. Тези условия залегнаха и в КТД 2018 г.
“Важното е, че все повече работодатели осъзнават, че трябва да се заплаща придобитата по-висока квалификация, която не е самоцел, а грижа за повече компетентност и желание за поемане на по-голяма отговорност”, подчерта лидерът на БАПЗГ и отчете, че за периода 2016 – 2019 г. са проведени 2686 кредитни мероприятия, в които са участвали 29 734 участници. Новите сертификати, които са издадени в този период са 1908.
“Това е огромен интелектуален и професионален потенциал, който чака да бъде оценен и използван в медицинската практика. Едно от основните ни искания беше държавата да поеме своята роля за продължаващото обучение, като осигурява поне 2 дни платен служебен отпуск за участие в кредитни мероприятия. Засега няма обещание”, изтъкна Милка Василева.
Тя се спря и на социалния статус на съсловието: „С огромна тъга трябва да отчетем липсата на уважение, засилващата се агресия на работното място, изтощителната работа на две и три работни места, незаплащане на извънредния труд, невъзможност за ползване на редовен отпуск поради липса на персонал и много други неблагополучия, които за съжаление ние сами не можем да разрешим. Подавахме редовни доклади за намаляващия брой професионалисти по здравни грижи, което беше отразено и в Доклада на Европейската комисия за Европейския семестър с препоръка към правителството за спешни мерки за възстановяване на кадровия потенциал. Нашата реакция беше с поредица от конференции, брифинги, протестни декларации, отворени писма и срещи, с които да привлечем вниманието на обществото към нашите проблеми и управляващите да вземат бързи адекватни решения”.
Г-жа Милка Василева изброи най-важните събития през отчетния период: провеждане на открити уроци за промоция на професиите в направление „Здравни грижи”; провеждане на различни обучения и национални форуми по здравни грижи, създаване на Национален консултативен студентски съвет към БАПЗГ; организиране и провеждане на национални протести за по-добри условия на труд, по-високи заплати за професионалистите по здравни грижи и настояване за изготвяне на национална стратегия за развитието на здравните грижи у нас; изпращане на открити писма, декларации и становища до отговорните институции с искания за промени в сферата на здравните грижи; провеждане на срещи с председателите на Народното събрание и на Комисията по здравеопазването в 44-то Народно събрание, здравния министър, националния омбудсман, синдикатите, съсловни и пациентски организации, и др.
Отчетни доклади изнесоха и председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ г-жа Петя Недкова, председателят на Националната контролна комисия г-жа Лили Николова и председателят на Националната комисия по професионална етика г-жа Катя Христова.
