Асен Разцветников е роден на 2 ноември 1897 г. в Драганово
Снимка: Асен Разцветников е роден на 2 ноември 1897 г
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак -
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил,па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак -
бре-бре, че юнак!
Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е поет, писател и преводач.
Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929 г.). В периода 1930 – 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите.
От 1934 г. Асен Разцветников се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“.
След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.
Издадени стихове и стихосбирки на Асен Разцветников
„Жертвени клади“ (1924; стихосбирка)
„Двойник“ (1927; поема)
„Юнак Гого“ (1931; стихове)
„От нищо нещо“ (1932; весели приказки и гатанки)
„Деветият брат“ (1934; приказки, стихове, гатанки)
„Планински вечери“ (1934; стихосбирка)
„Хороводец Патаран“ (1936; весели стихове и гатанки)
„Гатанки“ (1939)
„Мързелан и Мързеланка“ (1934; приказка в стихове)
„Българският хекзаметър“ (1942)
„Стихотворения“ (1942)
„Що е то?“ (1942; стихове и гатанки)
„Комар и Мецана“ (1946; избрани стихотворения, гатанки и стихове)
„Подвигът“ (1946, драма)
„Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник)
„Щурчовото конче“ (1948; приказки и залъгалки)
„Сговорна дружина“ (1950; приказка)
„Стихотворения. Приказки и гатанки“ (1952)
„Що е то?“ (1956; 220 гатанки с ключ за отгатването им и азбучник)
„Славният ловец“ (1959; приказка)
„Чудното хоро“ (1959; избрани произведения за деца)
„Пролетно хоро“ (1959; гатанки)
„За най-малките“ (1968; стихчета и приказки)
„Сговорна дружина“ (1962; избрани произведения за деца)
„Премененото щурче“ (1963; залъгалки)
„Юначина“ (1968; стихотворения, залъгалки и гатанки)
„Храбрите щурци“ (1975; стихотворения, приказки и залъгалки)
„Щурчово конче“ (1975; приказки, гатанки, скороговорки и залъгалки)
„Събуди се ясно слънце“ (1976; избрани произведения за деца)
„Стихотворения. Подвигът“ (1977)
„Чуйте да ви кажа...“ (1991; стихотворения за деца)
„Стихотворения“ (1992)
„Стихотворения“ (1994; сборник)
„Чудното хоро“ (1994; стихотворения, приказки, гатанки и залъгалки)
„Избрани произведения“ (1996;)
„Любими детски приказки“ (1996;)
„Жертвени клади“ (1997, 2002; лирика)
„Стихотворения и поеми“ (1997)
„От нищо нещо“ (1998)
„Залъгалки“ (1998)
„Тръгнал кос“ (1998; приказки, стихотворения, гатанки и залъгалки)
„Щурчово конче“ (1999; избрани приказки)
„Стихотворения, приказки, гатанки“ (2000)
„Що е то?“ (2000)
„Добрите стопани“ (2001, приказки, стихчета, гатанки)
„Чудесии, дяволии, залисии“ (2002, избрани творби)
„Комар и Мецана. Юнак Гого“ (2004)
„Мързелан и Мързеланка“ (2004)
„Щурчово конче“ (2007; приказки и стихотворения)
