Афродита („родена от морската пяна“) е древногръцка богиня на любовта и красотата
Снимка: Смята се, че богинята Афродита е родена на брега на град Пафос.
Смята се, че богинята Афродита е родена на брега на град Пафос.
Според Омировите епоси „Илиада“ и Одисея, най-ранните известни произведения на древногръцката литература, Афродита е дъщеря на Зевс и Диона.[1] Според поемата на Хезиод „Теогония“, когато Кронос отрязва гениталиите на Уран и ги хвърля в морето, около безсмъртната му плът се образува бяла пяна и от нея се ражда Афродита, красивата богиня, излязла на сушата на остров Кипър.
Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата.
На любовната власт на Афродита се подчиняват и богове, и хора. Неподвластни са ѝ само Атина, Артемида и Хестия.
По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита е със свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил „Данаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието. Само в Гърция, тези приближаващи я до малоазиатските богини черти, са по-смекчени. Постепенно архаичната богиня с нейната стихийна сексуалност се превръща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита-дъщерята на Зевс и Диона.
На снимката: Детайл от „Раждането на Венера“ (т.е. Афродита, 1879) от Уилям Адолф Бугеро
