А бяхме млади, Недялко Йорданов
Снимка: А бяхме млади, Недялко Йорданов
А бяхме млади... Бяхме млади...
Красиви бяхме... Беше... Бяхме...
С главите чупехме прегради...
Ръце размахвахме... Летяхме...
Не се замисляхме излишно...
Направо към целта... Нарочно...
И откровено... Нищо скришно...
В едно – наивно и порочно...
Любов! И времето залитна...
Побърка ни съвсем...Изцяло...
Любов прекрасна... Ненаситна...
В нетърпеливото ни тяло...
Момчета... С яростни хормони...
Момичета... С гърди наболи...
Без свян... Без разум... Без фасони...
Първични...Чисти... Страстни... Голи...
Нима било е... Беше... Бяхме...
Простено ни е... Бяхме млади...
Как неусетно остаряхме!
Без лудости... Без изненади...
Нормално е да не мечтаем...
Напук на всяка съпротива...
Да си мълчим и да си траем
пред явната несправедливост.
Годините... Едни и същи...
И си отиват безвъзвратно..
Е, кривваме все пак от къщи,
но се завръщаме обратно...
И все пак нещо се обажда
от младостта...Внезапен спазъм...
И ни обхваща смешна жажда
да учим младите на разум.
Натрупан опит...И сме длъжни...
А между нас стоят прегради...
И ми се плаче... Болно... Тъжно...
А бяхме млади...Бяхме млади...
Недялко Йорданов
