А бяхме млади, Недялко Йорданов
Снимка: А бяхме млади, Недялко Йорданов
А бяхме млади... Бяхме млади...
Красиви бяхме... Беше... Бяхме...
С главите чупехме прегради...
Ръце размахвахме... Летяхме...
Не се замисляхме излишно...
Направо към целта... Нарочно...
И откровено... Нищо скришно...
В едно – наивно и порочно...
Любов! И времето залитна...
Побърка ни съвсем...Изцяло...
Любов прекрасна... Ненаситна...
В нетърпеливото ни тяло...
Момчета... С яростни хормони...
Момичета... С гърди наболи...
Без свян... Без разум... Без фасони...
Първични...Чисти... Страстни... Голи...
Нима било е... Беше... Бяхме...
Простено ни е... Бяхме млади...
Как неусетно остаряхме!
Без лудости... Без изненади...
Нормално е да не мечтаем...
Напук на всяка съпротива...
Да си мълчим и да си траем
пред явната несправедливост.
Годините... Едни и същи...
И си отиват безвъзвратно..
Е, кривваме все пак от къщи,
но се завръщаме обратно...
И все пак нещо се обажда
от младостта...Внезапен спазъм...
И ни обхваща смешна жажда
да учим младите на разум.
Натрупан опит...И сме длъжни...
А между нас стоят прегради...
И ми се плаче... Болно... Тъжно...
А бяхме млади...Бяхме млади...
Недялко Йорданов
Скъпи приятели, оказа се, че на 18 януари ще навърша цели 83 години. Кога изминаха– вероятно всеки от вас понякога си задава този въпрос. И тогава неизменно идва споменът за младостта. И странно, той не е непременно тъжен, не е обременен от чувството, че никога няма да бъдем вече млади. Приемаме неизбежното някак философски, но все пак от време на време усещаме у себе си, че душевната младост не си е съвсем отишла. И си казваме – щастливи сме, че сме още живи и можем да заявим: Бяхме млади и нашата младост беше прекрасна.
