Събота, 23.11.2024
Райхстагът е сградата в Берлин, в която заседава законодателната власт на Германия от 1894 до 1933 г. и от 1999 г. досега.
Въпреки усилията на пожарникарите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около, но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери - Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер.
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.
А. Хитлер и Х. Гьоринг заявяват, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение.
По палежа на Райхстага през септември - декември с.г. в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като Лайпцигски процес.
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът Ернст Торглер - лидер на парламентарната група на КПГ, и 3 българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата), произнесена на немски език, Г. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, вкл. проведения в Лондонпаралелен контрапроцес, 4-та комунисти са оправдани на Лайпцигския процес.
Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва.
На 27 февруари:
