Понеделник, 23.12.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

1955 г: Джонъс Солк обявява за ефективна ваксината срещу детски паралич

Ваксина срещу детски паралич

Снимка: Изображение на жертва на полиомиелита в древен Египет.

Детският паралич е познат отпреди повече от 3500 години.

Древноегипетски изображения покачват иначе изглеждащи здрави хора с изсъхнали крайници и деца да ходят с бастуни в ранна възраст. Хипократ описва епидемия от заболявания с парализи и мускулна атрофия. Една от теориите за куцотата на император Клавдий е, че се дължи на прекарана форма на полиомиелит в ранна детска възраст.

Може би най-ранният регистриран случай на детски паралич е, този на сър Уолтър Скот. Според него през 1773 г. в резултат на трудното израстване на няколко млечни зъба развива треска, която го лишава от силата на десния му крак. Първото научно наименование на заболяването е направено пред 1789 г. от английския лекар Майкъл Ъндъруд. Той описва полиомиелита като „слабост на долните крайници“.  Първата добре описана епидемия от детски паралич е тази от 1834 г. преминала на остров Света Елена. През 1840 г. щутгартският ортопед Якоб Хайне отделя заболяването от други с наименованието детска спинална парализа, а диагнозата poliomyelitis anterior acuta е въведена през 1884 г. от A. Kussmaul. На по-късен етап през 1890 г. шведският педиатър Карл Оскар Медин изследва епидемиологичните закономерности на полиомиелита. Поради сериозните приноси в изследването на заболяването на двама от учените, полиомиелитът е наречен Болест на Хайне-Медин.

През 1908 г. е установена вирусната природа на причинителя. Изолирани са три типа полиомиелитни вируси.

На 12 април 1955 г. американския лекар Джонъс Солк обявява за ефективна ваксината срещу детски паралич.

Значително разпространение на полиомиелита се наблюдава в началото на 20-ти век. През 1950-те години е наблюдавана и Първата полиомиелитна пандемия. Най-сериозно е положението в град Копенхаген, където през 1952 г. заболяват 2722 деца.

С въвеждането на активната имунизация на населението в световен мащаб, заболяемостта от полиомиелит спада рязко.

Полиомиелитът, наричан също детски паралич, е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, предавано при фекално-орален и въздушно-капков път.

Източници на заразата са болни хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност.

Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст 1 до 5 години.
Въпреки че около 90% от случаите на инфектиране протичат асимптоматично, вирусът може да предизвика различни симптоми при навлизането си в кръвта.

При около 1% от случаите вирусът навлиза в централната нервна система, инфектирайки и разрушавайки главно двигателните неврони, което води до мускулна слабост и остра парализа. В зависимост от засегнатите нерви, парализата може да бъде няколко вида.

Най-чест е спиналният полиомиелит, характеризиращ се с несиметрична парализа, обикновено на краката. Булбарната форма води до отслабване на мускулите, свързани с черепномозъчните нерви. Комбинацията от тези два вида се нарича булбо-спинална форма.

До 1955 г., когато започва имунизацията срещу това заболяване полиомиелитът е бил широко разпространен. Проявявал се с големи епидемии.  След въвеждането на живата полиомиелитна ваксина заболяемостта е понижена рязко.

Днес се наблюдават единични спорадични случаи и много рядко епидемични избухвания. Световната здравна организация обявява, че борбата с полиомиелита се намира в последния етап преди ликвидирането му. През 1994 г. Западното полукълбо е обявено за свободно от заболяването.

В България най-висока заболеваемост е регистрирана през 1947 г. След въвеждането на масова имунизация през 1959 г., заболеваемостта рязко спада, а последният случай на полиомиелит е регистриран през 1970 г.

Наблюдавани са обаче два пробива от неимунизирани или непълно имунизирани деца през 1966 - 1967 г. - 49 заболели и през 1991 г. - 46 заболели. Последните два епидемични взрива с България са през 1991 г. в резултат на внос на див полиовирус 1-ви тип от Таджикистан и през 2001 г. в резултат на внос също на див полиовирус 1 тип от Индия. И при двата случая са засегнати основно неимунизирани и непълно имунизирани деца от малцинствен произход.

12-04-2024 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Как бихте се отказали от пушенето?
[Виж резултатите]

На този ден

На 23 декември 1933 г. приключва Лайпцигският процес Лайпцигският процес (21 септември-23 декември 1933 г.) е съдебен процес срещу &... повече

Препоръчани страници