17 век: В грандиозния и зашеметяващ Версайски дворец нямало бани
Снимка: В грандиозния и зашеметяващ Версайски дворец нямало бани
Между 1600 и 1700 година, при посещение на Версайския дворец в Париж, е можело да се забележи нещо изключително удивително: въпреки своето зашеметяващо величие и грандиозност, този емблематичен дворец е нямал бани. По времето на Средновековието хигиенните навици са били коренно различни от съвременните. Нямало е четки за зъби, дезодоранти, парфюми и, разбира се, почти никаква представа за тоалетна хартия. Хората изхвърляли човешките екскременти директно през прозорците на сградите, което е създавало крайно неприятна хигиенична среда.
По време на големите празници кухнята на Версай подготвяла грандиозни банкети за около 1500 души, без да се спазват дори минимални стандарти за хигиена. Не е необичайно в съвременните изображения да виждаме сцени от този период, но причината за това не е само жегата – под полите на жените е било често опияняваща миризмата, поради липсата на истинска интимна хигиена. "Душовете" са били рядкост, най-вече заради студа и почти пълната липса на течаща вода. Висшите благородници можели да разчитат на слугите си, които им помагали да прикрият неприятните миризми от телата и дъха си.
Днес туристите, които посещават Версай, се възхищават на разкошните градини, но в миналото те са били използвани и за бани по време на прочутите придворни тържества. През Средновековието много от бракосъчетанията са се извършвали през юни, в началото на лятото, най-вече защото много хора взимали първата си баня за годината през май. През юни миризмата е била все още поносима, но за да прикрият всяка евентуална неприятна миризма, булките носели букети цветя близо до телата си, оттук произлиза традицията на булчинския букет.
Баните се извършвали в огромни вани, пълни с гореща вода, като главата на семейството имала привилегията първа да се гмурка, следвана от останалите членове на семейството по възраст. Най-малките, новородените, били последните, а водата била толкова мръсна, че понякога е ставала смъртоносна за тях.
Особено любопитно е, че покривите на къщите често не били покрити с вътрешна облицовка и дървените греди предлагали убежище за различни животни, като кучета, котки, плъхове и хлебарки. Когато заваляло и покривът започнел да тече, тези животни падали на земята.
Тези, които можели да си позволят, използвали калаени чинии, но определени храни, като доматите, често ръждясвали, тъй като продължително време доматите били смятани за отровни. Калаените чаши били употребявани за пиене на бира или уиски, но съчетаването на алкохолни напитки с калаен оксид можело да предизвика състояния на безсъзнание, при което всеки минувач можел да помисли, че индивидът е мъртъв и тялото му е подготвено за погребение.
Починалите често били поставяни на кухненската маса, където семейството и приятелите се събирали да гледат, ядат и пият, в очакване да видят дали ще се събудят. Оттук идва и традицията на бдението.
В Англия, поради недостатъчното пространство в гробищата, често гробове били пренасочвани, а останките на покойниците премахвани и поставяни в ямки. Когато отваряли стари ковчези, често откривали драскотини от вътрешната страна на капака – доказателство, че човекът е бил погребан жив.
Оттам произлязла и идеята да се завърже въже за китката на починалия, което преминава през дупка в капака до камбана, поставена отвън на гробницата. Един човек стоял на стража няколко дни, и когато "мъртвият" се събудел и помръдвал ръката си, удрял камбаната. Изразът "спасен от камбаната", който все още използваме днес, произлиза точно от тази практика.
Мирослав Иванов
