За Людмила Живкова, научната и дейност, властта и протестите
От Иво Инджев
Не стихва вълната от възмущение в българските медии за „поругаването” на т.н. научна конференция в памет на готвената да ни управлява от баща й Людмила Живкова. Само по себе си е интересно, че този път пропагандата се отказа от традиционното си оръжие и се видя принудена да премине в настъпление, вместо да се прави, че няма такова събитие, както постъпва обикновено в подобни случаи от години насам.
Осиновената от Тодор Живков дъщеря на покойната юбилярка, наследничката Евгения Живкова, се скъса да раздава интервюта в качеството й на „жертва”, а сред опонентите по темата бяха подбрани единствено и само известни дейци на ДСБ (обичайните заподозрени боксови круши)с презумпцията, че те са подбудителите на протеста в СУ. Но не са…И тъкмо това искат да скрият ревностните изпълнители на поръчката да бъде отклонено внимание от същината на събитието.
Грешите, ако си мислите, че съдя само по субективните си наблюдения. Защото знам от първоизточника, че участничка в протеста е отказала да се появи в предаването на Бареков по официозната ТВ 7 в неделя следобед и е предложила да ги свърже с един от студентите, но й било отказано категорично с аргумента, че не можело студент да седне до професор ( Искра Баева).
Моторът на акцията бяха преобладаващи и на брой при нейното осъществяване студенти от СУ, организирали се помежду си в интернет . Точно това прави събитието не само различно от подобните изяви през последните 10-15 години, но и …опасно!
Опасно е за наранените души на откровени носталгици по комунизма и техните смълчани прикрити съмишленици от властта да се разчуе, че млади, образовани и мотивирани от антикомунистическа кауза българи са дали сигнал за пробуждане на тази енергия въпреки всичко, което беше направено за нейното потушаване от три поредни правителства и техните успокояващи опонирането по темата за комунизма пожарникарски маркучи. Ето защо от ГЕРБ мълчат и чакат „бурята да попремине” , следвайки тактиката на Тодор Живков спрямо перестройката на Горбачов.
Мълчат подозрително единодушно и медиите. Не само не питат студентите, но и се стараят да не ядосват с излишни въпроси властта, на която не й е удобно да заеме позиция: хем Шефа харесва Живков и клана му, изказвайки се ласкаво за тях ( и обратно-те за него), хем се прави на антикомунистическа.
В духа на зададената неофициално официална линия на премълчаване пропагандата не е извадила на показ нито едно от младите студентски лица на протеста. Нито едно! Все едно, че ги е нямало.
И друг път съм го казвал, но ще повторя по нов повод: т.н. политическа класа ужасно се бои, да не би да възникнат някакви самородни авторитети, за които не могат да бъдат надробени в копанята на медиите компромати за целите на заливането им с помия- „разкрития” или просто мръсни гащи от миналото, каквито се намират практически за всеки от предишното поколение. Ако ли пък кафявото в тези гащи им се вижда малко, кафявото им въображение ще го добави върху бельото на врага…
Съответно медиите послушно странят от опасната тема за самоорганизирането на протестирането в центъра на София, където всяко освиркване на властта и нейната арогантност остава в историята- като онова на Фердинанд, което студентите празнуват и до днес.
Страх може и да пази лозе, но в урна бюлетини не вкарва.
Страхливите медии само си заслужиха нова порция презрение, което- кой знае, може и да доведе до съответното прозрение за слугинската им роля сред критична маса българи, които да последват примера на шепата студенти от СУ и да изнесат неочаквана лекция на самоуверените партии.
Източник: http://ivo.bg/
