Великата китайска стена не е едно от 7-те чудеса на античния свят
Снимка: Великата китайска стена не е едно от 7-те чудеса на античния свят
Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Китай, изградени от камък, тухли, уплътнен земен насип, дърво и други материали.
Оризовата каша е компонент на “цимента”, използван за слепване на тухлите на Великата китайска стена.
Строена е като цяло от изток на запад по историческата северна граница на страната за нейната защита от нападенията на различни номадски народи от Евразийската степ.
Няколко отделни стени са построени още през VII век пр. Хр., а през следващите столетия те са свързани в едно, разширени и усилени и получават името Великата стена. Особено известна е стената, строена през 220 – 206 година пр. Хр. от Цин Шъхуан, първия китайски император, от която не е останало почти нищо.
Великата китайска стена е реконструирана, поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644).
Сега общата дължина на всички участъци е към 6000 – 6500 km, като стената на места може да достигне на ширина до 10 m, а на височина 15 m, като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. m³ пръст и 60 млн. m³ други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 m и височина 5 m, то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 km са разрушени изцяло или са погребани под земята.
Хората смятат, че стената е единственото творение, създадено от човешка ръка, което може да се разпознае от Луната с просто око. Това мнение съществува години наред, подобно на градска легенда, като понякога е записвано дори в учебници. Реално погледнато обаче, ако това беше вярно, човек би могъл да забележи и всяка по-голяма магистрала.
В действителност това, което може да се забележи, е сянката на стената от околоземна орбита, т.е. от височина по-малко от 500 km (което е 0,1% от разстоянието до Луната). Необходима е много добра видимост, когато Слънцето е ниско, а резултатът не е по-различен от този при много други обекти, създадени от човека.
