На 21 август 1999 г. започва разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров в София.
Под надзора на Евгений Бакърджиев, тогавашен министър на регионалното развитие и вицепремиер, се извършват серия от неуспешни взривове на сградата. Първият взрив е извършен в 14:37 часа на 21 август, а окончателното събаряне на сградата е на 27 август и е извършено посредством машини.
Правителството на Андрей Луканов взема решение на 17 юли 1990 г. да бъдат изнесени тленните останки на Георги Димитров от мавзолея и тяхното погребване. 9 години се водят дебати дали трябва да бъде съборена сградата или не. До събарянето на мавзолея се стига след окончателното мнение на управляващите, че сградата ще се превърне символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения.