Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, Англия
Снимка: Маргарет Тачър, Желязната лейди
"90 процента от нашите грижи се отнасят до това, което никога няма да се случи.
Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!"
Маргарет Тачър
Маргарет Тачър (Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен) е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство — позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г.
Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата „Орден на жартиера“.
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, човек със силни религиозни пристрастия спрямо Методистката църква, както и мирянски проповедник.
Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание.
Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става Секретар на Министерството на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за образованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест, който и спечелва прозвището "Maggie Thatcher, milk snatcher".
На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която критикува Съветския Съюз. Най-обсъжданата част от речта ѝ гласи:
"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."
В отговор, вестникът на Съветското Министерство на отбраната “Червена звезда” ѝ дава прозвището “Желязната лейди “, което скоро е разпространено по целия свят чрез Радио Москва.
Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободните пазари и предприемачеството. От момента, в който получава власт, тя експериментира с разпродажба на малката национализирана индустрия, националната компания за транспорт. След изборите през 1983 г. правителството става по-смело и разпродава повечето от големите държавни имущества, които са принадлежали на народа от 40-те години на ХХ век. Голяма част от населението се възползва от преимуществата на акционерните предложения, въпреки че много от хората продават акциите си веднага, за да получат бърза печалба. Политиката на приватизация става синоним на "Тачеризма" и започва да се разпространява по целия свят.
През 1985 г. Оксфордският университет гласува да отнеме почетната ѝ степен в протест срещу това, че тя намалява бюджета за образование. Тази награда винаги се е давала на премиери, завършили Оксфорд.
Със спечелването на общите избори през 1987 г. Маргарет Тачър става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул.
В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която критикува предложенията от Европейската общност за федерална структура на Европа и за увеличаване на централизацията при вземането на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, Тачър вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тя се страхува, че новите изисквания на Европейската общност ще провалят промените, които е предприела във Великобритания. Особено негодува срещу Икономическия и валутен съюз /еврозоната/, през който единната валута предстои да замени националните валути и за който Европейската общност към онзи момент се приготвя.
Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада в растежа. Тя обвинява канцлера Найджъл Уолсън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз /влизането в еврозоната/.
Падане от власт
През 1992 г. тя е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете.
Тя активно подкрепя изборната кампания на Консервативната партия през 2001 г. На 22 март 2002 лекарите ѝ и препоръчват да не изнася повече обществени речи по здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара.
Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във “федерална европейска държава”. През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за “ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо”.
