Кампания за популяризиране на донорството и трансплантациите
Изпълнителната агенция по трансплантациите организира кампания за популяризиране и насърчаване на донорството. Това ще се случи посредством няколко събития през следващата седмица.
В понеделник учениците от НПМГ в София ще бъдат запознати с ползите от донорството, настъпването на мозъчна смърт и изходите от това състояние.
Популяризиране на донорството
На 24 април 2013 г. ще се състои симпозиум по трансплантология в аулата на СБАЛССЗ "Св. Екатерина". В него ще участват френският трансплантолог проф. Л. Рустенг от Център за бъбречни трансплантации в Тулуза, националният консултант по трансплантология проф. д-р Никола Владов, д-р Марияна Симеонова и други.
Донорството на органи и тъкани се възприема като едно от най-хуманните действия, които човек може да предприеме.
Донорството въпрос на избор
Донорството е въпрос на личен избор, но често този избор се прави от семейството. Процентът на съгласие за донорство е по-висок, ако потенциалният донор е стигнал до самоубийство. Все още не са ясни конкретните причини за това явление, но такива данни се наблюдават в различни страни в целия свят. По-честа причина за достигане на човек до мозъчна смърт е именно самоубийството.
Трансплантирането на тъкани и органи спасява ежегодно хиляди хора. Броят на чакащите в листите и надяващи се на шанс за нов живот, обаче остава голям.
Най-честите трансплантации са на бъбрек и черен дроб, но все по-често са успешни и трансплантациите на бял дроб.
Данни за трансплантации в България
В България към 17.04.2013 г. 2747 души са заявили приживе, че не са съгласни да дарят органи. До тази дата нуждаещите се от трансплантации на бъбрек са 940, на сърце – 32, на черен дроб - 48 и на бял дроб – 6.
През 2012 г. има два трупни донора, благодарение на които са направени 4 бъбречни трансплантации, още 9 са направени от жив. Сърдечните трансплантации са 2, а чернодробните – 4.
За 2013 г. до момента има извършени 5 бъбречни трансплантации и една чернодробна.
Трансплантациите могат да се извършват от жив или от трупен донор. Живи донори в световен мащаб стават най-често хора от семейството на нуждаещия се. Причините за това могат да се търсят както в по-високия процент на съвместимост между донора и рецепиента, така и в законодателната рамка, която в редица страни забранява дарението на органи на хора, които не са близки роднини. До това решение се стига, тъй като злоупотребите с трансплантациите са станали твърде чести и се е стимулирало насилственото изземване на органи.
Трансплантации от живи донори
Трансплантации от живи донори се извършват само от чифтни органи, които се взаимозаместват и функционирането на тялото на донора може да продължи в нормален ритъм след процес на възстановяване. Друг вариант за трансплантации от жив донор са тези на самовъзстановяващи се тъкани, флуиди или клетки.
Трупното донорство се извършва в случай на установена мозъчна смърт, наличие на сърдечна дейност и органите да са годни за трансплантация. При липса на дейност на сърцето е възможно само взимането на тъкани и клетки за трансплантиране. Някои от трансплантациите като тази на сърце могат да се извършват само от трупен донор.