Имената на морските ветрове: Мелтем, Леванти, Сереко…
Снимка: Имената на морските ветрове
Омир споменава само за четири основни морски вятъра. Аристотел рисува „роза“ на ветровете с осем лъча. Действителният им брой е по-голям, а този на имената, с които са наричани, е наистина значителен – в зависимост от различните точки на крайбрежието. Характерът на някои от тях не се изчерпва само до посоката, от която духат. Някои се появяват само през лятото, и то след първата половина на месец август.
Имената на морските ветрове
Летният Мелтем – много силен вятър, който престава след 1-2 седмици. Ако не престане до тринадесетия ден, което се случва рядко, продължава да духа още доста време. Нарича се още Зарзаливия, Прасковия, Карпузовия и Гроздовия – според плодовете, които зреят тогава. Мелтемът е най-лош за летовниците, защото носи така наречените „мъртви вълни“. Добър е за соларите – когато задуха, солниците на Бургас и Поморие имат добър добив.
Друг вятър е Бонети – югозападен, който се появява обикновено след дъжд. Често духа и като бриз – от десет часа вечерта до десет сутринта. Когато в ранна пролет той не спре за няколко дни, предизвиква големи отливи. Това е най-подходящото време за бране на черни миди.
Познат е още и термина Бонаца – безветрие към обяд и полунощ. Затишието се появява след спирането на друг вятър или между два различни вятъра. Тогава морската повърхност е съвършено гладка – като огледало. В такива случаи местните имат следния израз: „Мравка вода пие“ (Ахтопол, Созопол, Поморие).
Леванти пък е източен вятър, който идва от откритото широко море и довежда най-големите вълни. Счита се за опасен и когато задуха, рибарите не влизат в морето и „мързелуват“, докато спре.
Маистро пък е вечерник, идващ от запад, който сменя Сереко. Обикновено се появява от десет часа вечерта до десет сутринта – винаги след дъждове. Той е попътен вятър, особено за тези, които отплават към Босфора. Има го и като Маистро-Трамондана – северозападен, често започващ след дъжд. Предизвиква вълни и прави пристанищата несигурни.
Сереко (Сиреко, Сироко) – югоизточен, приятен морски бриз. Духа от 10 часа сутринта до 10 часа вечерта. Наричат го още Мореникът. Възможно е да се прояви и като Сироко-Леванти – югоизточен вятър, който духа между Сироко и Леванти и предизвиква големи вълни.
Нотя (Лодос) пък идва точно от юг и не причинява вълнение. Използва се от моряците и рибарите за прибиране в пристанищата, често носи дъжд.
Острият вятър пък е южно-югоизточен и се появява между Нотя и Сереко. Той е опасен и неблагоприятен за корабоплаване и риболов. След него често вали и времето се разваля.
Грео е североизточен вятър, който идва откъм открито море и предизвиква големи „подводни“ вълни. Той е един от най-влажните ветрове. Появява се и като Грео-Леванти (североизточно-източен, носи големи вълни) и Грео-Драмадана (север-североизточен).
Трамондана (Драмадана) е студен северен вятър, в повечето случаи зимен. Причинява големи вълни, но повърхностни и не толкова опасни. Трамондана сменя Грео и обикновено е сух, без валежи, но носи студ, скалите по брега се вледеняват и стават хлъзгави и опасни. Познава се кога ще духа по Луната – когато „голямата звезда“ се приближи много до луната. Сигурен знак е още червеният кръг около Луната („харман“).
