Вторник, 25.06.2019

Начало » Култура » Девойката, която ми постла легло, Робърт Бърнс

Девойката, която ми постла легло, Робърт Бърнс

Девойката, която ми постла легло, Робърт Бърнс
Девойката, която ми постла легло, Робърт Бърнс

 

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко ѝ благодарих,
учтиво преклоних чело -
учтиво ѝ се поклоних
с молба да ми даде легло.

 

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница - така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния ѝ крак
и кръгла малката ѝ гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите ѝ от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах: "Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

Девойката, която ми постла легло, Робърт Бърнс

Превод от английски Владимир Свинтила, 1992

Е - здраве и култура

26-05-2019 | виж всички новини | 





comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio