Неделя, 25.08.2019

Начало » Здраве » Ананиев представи в НС проект на Национална програма за донорството и трансплантацията 2019 - 2023 г.

Ананиев представи в НС проект на Национална програма за донорството и трансплантацията 2019 - 2023 г.

Национална програма за донорството и трансплантацията 2019 - 2023 г.
Национална програма за донорството и трансплантации 2019 - 2023

 

Във връзка с изпълнение на Решение на Народното събрание от 7 февруари 2019 г. министър Кирил Ананиев представи в парламента проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2019 - 2023 г. и анализ на трансплантационната дейност в България – състояние, проблеми и перспективи.

 

Публикуваме анализа и изказването на здравния министър в пленарна зала.

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

В началото бих искал да отбележа, че в съответствие с Решение на Народното събрание от 7 февруари 2019 г., извършихме анализ на трансплантационната дейност в България. По отношение на трансплантацията като възможност за лечение, смятам, че всички сме на едно мнение, че тя трябва да продължи да се развива в страната. Редица специалисти подчертават, че трансплантацията се е превърнала в градивен елемент на модерната медицина и дава надежда за живот на хронично болните пациенти. При развитието на този вид дейност следва винаги да имаме предвид, че трансплантацията е комплексен процес, обединяващ специфични медицински изисквания и умения, строги стандарти и носи рискове за донора и реципиента. Развитието на медицинската наука и практика през втората половина на 20-ти век доведе до превръщането на трансплантацията на органи, тъкани и клетки в утвърдена лечебна дейност, която успешно се провежда и в България. Първите трансплантации на органи в България се извършват едновременно с тези в повечето европейски страни. Първата успешна бъбречна трансплантация на възрастни у нас е извършена на 01.02.1969 г. от жив, родствен донор в болница “Александровска” от Проф. Атанасов. Първата сърдечна трансплантация през 1986 г. от проф. Чирков. Пациентът е 13-годишно момче. Първата чернодробна трансплантация от жив донор на дете е извършена през 2004 г. в  болница “Лозенец”. Първата чернодробна трансплантация от трупен донор е извършена през 2005 г. в болница “Александровска”.

Напредъкът в медицинската наука и здравните технологии позволи успешно да се трансплантират бъбрек, сърце, черен дроб, при все по-голям брой пациенти в България. В същото време трансплантацията включва и етични въпроси, свързани с предоставянето на съгласие за донорство, критерии за подбор, регулаторен надзор, стимулиране на донорството, както и изисквания за установяване на мозъчна смърт. И тук от основно значение е ролята на държавата, която следва да гарантира наличието на адекватна организация на донорството и трансплантацията, която да бъде в полза на гражданите.

Роля на компетентните институции и статистически данни:

Мисията на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е да развиват и поддържат съвременна национална трансплантационна система, отговаряща на най-добрите медицински стандарти, която да позволи на всеки нуждаещ се български гражданин равен достъп до нея, спазвайки всички установени правни и етични норми, възприети в съвременните развити общества.

Националната институция, която управлява, координира и контролира процеса на донорството от детекцията на донора до трансплантацията в страната, е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Агенцията осъществява контрол върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ и осъществява функцията на компетентен орган по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България.

Към първата четвърт на 2019 г. у нас има общо 33 лечебни заведения, които са получили удостоверение от Агенцията за извършване на дейности по откриване и поддържане на трупни донори в мозъчна смърт.

Общо седем са издадените от Агенцията удостоверения на болници за извършване на органни трансплантации.

Регистрираните към момента лечебни заведения за трансплантация в страната са: УМБАЛ "Александровска", УСБАЛ "Света Екатерина", УМБАЛСМ "Пирогов", УБ "Лозенец" гр. София, Аджибадем Сити Клиник МБАЛ "Токуда", УМБАЛ „Света Марина” - гр. Варна, Военномедицинска академия - гр. София.

Регистрите на ИАМН показват, че от 2004 година до сега са направени общо:

485 трансплантации на бъбрек;
149 трансплантации на черен дроб;
58 трансплантации на сърце.

По данни на ИАМН, от началото на 2005 г. до края на 2018 г. са извършени 255 алогенни и 877 автоложни трансплантации на стволови клетки.

За периода 2012 – 2018 г. равнището на донорството и трансплантациите е относително стабилно в страната. Нещо повече, статистическите данни показват, че от 2013 г. има значителен напредък в броя на реализираните донори. Въпреки това специалистите посочват, че донорството у нас е все още недостатъчно. Докато държавите Австрия, Словения, Италия, Чешката република, Финландия, Унгария, Ирландия и Швеция имат от 16 до 25 брой донори на един милион население, то през 2018 година броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2,28 донори на един милион население. Държавите, които подобно на българската страна също се характеризират със сравнително ниско ниво на донорство, са Румъния, Кипър и Гърция.

Основните причини за нереализираните донори са отказът от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации.

Специалистите посочват като проблем и ниския брой на извършените трансплантации в България в сравнение с провежданите трансплантации в европейските държави. Като основна причина за тези данни се определя ниското ниво на дарени органи.

Ситуацията налага да продължим с предприемането на мерки, които имат потенциал да създадат подходяща организация на донорството и трансплантацията. Тази организация следва да включва всички важни аспекти на трансплантацията, в това число процеса на трансплантация, ролята на „координатора по донорство“, важното място на медиите, болничната организация при трансплантация, дейностите при предтрансплантационната подготовка, трансплантациите и следтрансплантационното наблюдение, обучението на специалисти и анализ и контрол на резултатите от трансплантациите.

Мерки.

С цел отговор на представените предизвикателства и с оглед необходимостта от създаване на ясна и съвременна национална организация в сферата на трансплантациите, компетентните български институции разработиха проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 - 2023 г.). При подготовката на документа бяха поискани становища от експерти в областта на трансплантацията. Бихме  искали да подчертаем, че първоначалният проект обхвана белодробната, бъбречната, сърдечната и чернодробната трансплантация. Планираме съгласуването на документа и със специалисти в сферата на клетъчната трансплантация, с което ще се допълни и обогати Националната програма.

 Рамката на проекта на програма си поставя стратегическата цел да подобри организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната.

Направленията, които включва програмата и е необходимо да бъдат следвани, са:

Работа с координаторите по донорство за тяхното мотивиране за откриване на потенциални донори.
Подобряване на организацията в болничните заведения за по-висока ефективност по дейностите по откриване и реализиране на донорите в мозъчна смърт.
Популяризиране процесите на донорството в обществото и сред медицинските специалисти.

За да бъде постигната стратегическата цел на Програмата бяха идентифицирани и следните оперативни дейности:

1. Ефективно управление и координация на Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията, 2019-2023 г.

2. Ефективно ангажиране на медицинските координатори и медицинските специалисти във всяка болница, в която може да се появи потенциален донор на орган.

3. Дейности по откриване и установяване на потенциален донор.

4. Привличане на общественото внимание върху необходимостта от донорство. В тази връзка подготвяме национална кампания по донорството. Искам да ви покажа една от инициативите на тази кампания – отпечатали сме карта, която се нарича „Да! За живот“, на която е записано, че чрез тази карта човек изразява своето съгласие да бъде донор при настъпване на мозъчна смърт. Тази карта няма юридическа стойност. Тя ще послужи най-вече на близките и на семейството на човек, ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение съобразно изразената приживе воля. Картата ще бъде разпределена в здравната система и всеки български гражданин може да я получи и да я носи заедно с личните си документи. ​

5. Провеждане на обучение за подобряване на организацията на всички дейности, свързани с донорството и трансплантацията на органи.

6. Създаване на възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация. Изграждане на връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на Агенцията, НЗОК и МЗ.

7. Подобряване процесите по идентифициране на донори.

8. Подобряване на организираната система за разпределяне и транспортиране на дарените органи по най-адекватен начин за успешния резултат от трансплантацията.

9. Осигуряване на 24-часова възможност за комуникация между координаторите и Агенцията.

10. Разширяване на обхвата на извършваните трансплантации.

11.Подбор и оценка на пациенти за белодробна трансплантация.

12. Мониторинг и оценка на дейностите по програмата.

Важен момент в програмата е да бъдат реализирани дейности в подкрепа на международното сътрудничество с европейски клиники във връзка с лечението на български пациенти.

Стандарти и стандартни оперативни процедури.

Компетентните български институции разработиха проекти на Стандарт за трансплантация на солидни органи, както и проекти на Стандартни оперативни процедури. Стандартни оперативни процедури включват: СОП Алгоритъм за работа на донорския екип; СОП Донорска ситуация; СОП Кондициониране на донор; СОП Мозъчна смърт; СОП Откриване на донор; СОП Подбор на конкретен реципиент.

Проектът на стандарти включва изисквания на добрата клинична практика и обхваща бъбречна трансплантация, чернодробна трансплантация, трансплантация на панкреас, кардио-торакална трансплантация, очна трансплантология, трансмисивни инфекции.

Планираме до края на м. юни да финализираме описаните по-горе проекти на документи, а след това текущо да отчитаме тяхното изпълнение. В момента правим анализ на дейността на координаторите и кондиционерите на територията на страната, от които зависи трансплантационната дейност. Ще се подготвят ясни правила и критерии за тяхната работа и заплащане на дейността им. Допълнително ще се направи анализ и оценка на наличната материална база в тази сфера в лечебните заведения, трансплантационни центрове и в лечебните заведения на територията на страната, където има потенциални донорски ситуации. В Наредбата за финансово управление на болниците сме отразили специфични изисквания към ръководителите на лечебните заведения относно тяхната ангажираност за реализиране на тези дейности и отговорност при управление на процесите на територията на лечебните заведения. Ще даваме периодично отчет за нашата работа на сайта на МЗ и Агенцията.

Е - Здраве и култура Здравен форум

06-06-2019 | виж всички новини | 





comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio