На 9 октомври 1849 г. в Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
Къщата, подарена от Стефан Богориди за българска църква
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом.
Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година от митрополит Прокопий Созоагатополски, единственият от архиереите на Вселенската патриаршия, който може да служи на църковнославянски.
По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
„Свети Стефан“, известна като Желязната църква е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.