Златишкият проход ще бъде ремонтиран, но без тунела – за него само „обследване“
Снимка: Златишкият проход ще бъде ремонтиран
Държавата обещава дългоочакван ремонт на една от най-критичните пътни връзки между Северна и Южна България — Златишкия проход.
Трасето между Етрополе и село Църквище, известно с дупките си, които могат да погълнат половин автомобил, е включено в проект за основен ремонт. Последният асфалт на този път е полаган през далечната 2013 г., и то само частично.
Жителите от региона отдавна настояват за ремонт. Бисер от Етрополе, който всеки ден пътува до Златица за работа, описва пътя като „лунен пейзаж“, по който се шофира с не повече от 20 км/ч. „Най-прекият път за мен е непроходим. Губим време, пари и нерви“, споделя той.
Ремонт – с европейско финансиране, без срокове
Ремонтът ще обхване две трети от трасето, като се предвижда укрепване на свлачища и подмяна на мантинели. Общата стойност на проекта е 35 милиона лева, които обаче не са налични в бюджета. Агенция „Пътна инфраструктура“ е подала проект за европейско финансиране, но не се ангажира с точни срокове.
Кметът на Етрополе Владимир Александров подчертава колко ограничен е достъпът до града: „От четирите пътни връзки, две са непроходими – към Тетевен и през прохода ‘Кашата’. Единствените ни работещи изходи са през Джурово и Правец.“
Тунел-призрак: 700 метра потенциал, оставен на дивите животни
Най-любопитната част от прохода – 700-метров тунел, който свързва Северна и Южна България, няма да бъде ремонтиран или отворен. Построен още със строежа на АМ „Хемус“, той никога не е бил въведен в експлоатация. В момента в него, по информация на местните, „живеят диви животни“.
На въпрос на bTV защо тунелът не се ремонтира, АПИ отговори уклончиво: „Предстоят предпроектни проучвания и обследване на състоянието му.“ С други думи – надежда има, но далеч в бъдещето.
Още един „ремонт на хартия“?
Случаят със Златишкия проход е поредният пример за критична инфраструктура, изоставена в периферията на вниманието. Времето, загубено в колите, скъсаните окачвания и заобиколните маршрути не се измерват само в километри, а в икономически загуби и риск за човешки животи. И макар да се говори за „европейско финансиране“ и „проучвания“, реалността е, че няма срок, няма пари, няма тунел.
Жителите на Етрополе, Златица и региона не искат предпроектни проучвания. Искат да се придвижват нормално и да не се чувстват изоставени от държавата.
