Зимна вечер, Александър Пушкин
Снимка: Зимна вечер, Ал. Пушкин
Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете,
ту под сламената стряха
шушне като таласъм,
ту почуква с пръсти плахо
по прозорчето отвън.
В тъмната ни вехта хижа,
скрила горест и печал,
бабке, що мълчиш със грижа
до стъклото занемяла?
От стихията студена
уморена ли си ти,
или твоето вретено
те унася във мечти?
Нека пием, моя свята
спътнице на млади дни.
Де е чашата! Тъгата
от сърцето прогони.
Ти запей ми, как живяла
зад морето тихо птица,
как на извора вървяла
преди изгрев хубавица.
Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете.
Нека пием, моя свята
спътнице на млади дни.
Де е чашата! Тъгата
от сърцето прогони.
Зимна вечер, Пушкин
