Родителска отговорност: Защо са опасни прекалените грижи за детето?
Снимка: Прекомерната грижа за децата е опасна
Как да различаваме грижите за децата от хипергрижите? Ако от детето израстне слаб войн и нерешителен човек поради вашето възпитание, това ще е само по Ваша вина.
Понякога се случва родителите да поемат твърде голяма отговорност, която трябва да принадлежи на децата им. Резултатът е израстване на несамостоятелни личности. Помислете върху това.
Родителските форуми са замислени да информират, но станаха инструмент за контрол върху децата. Семейството, в което има хипергрижи, става "децентрирано". Целият живот се върти около интересите на детето, което е единственото нещо, за което майката и бащата мислят. Родителите го натоварват с очакване за свръхестествени способности и в живота си правят всичко за него, в резултат на което то губи дори основни умения за самообслужване и способност да се справя в обществото. И тогава се чудят защо детето им не се справя в живота.
Често родителите престават да бъдат съпрузи един за друг. Те възлагат големи надежди на детето като му дават пример за самоотричане. Как може едно дете да порасне щастливо с нещастни родители? Оставете децата сами, занимавайте се със себе си, не им проваляйте живота.
Някои родители се крият зад добрите намерения: "Аз искам като порасне детето да е успешно, обезпечено и всестранно развито... И затова го записвам на всички видове кръжоци и уроци". Чакайте малко, искат ли децата да се занимават с наложените им дейности? В такива случаи родителите се опитват да им дадат това, което самите те не са имали, т.е. те не осъзнават, че налагат своите скрити желания за чужда сметка.
От родителите децата приемат стереотипи на поведение и нагласи към живота. И какво могат да научат децата от нереализирани възрастни, които носят чашата на детето, за да забравят, че съжаляват за пропилените години? Трябва да започнете промяната със себе си.
И друга крайност: родителите все още се интересуват от предпочитанията и желанията на детето, но ги изпълняват фанатично. Буквално се научават да рисува вместо него, ако детето ходи, например, в художественото училище. Този път не е развитие, а удовлетворение. Той не води никъде. И отново, той е избран от родителя, който няма свои собствени интереси.
За да не се стигне до крайности, е важно да разберем, че е невъзможно родителите да живеят живота на децата, както и да ги предпазват от грешките, определени от тяхната съдба. Опитвайки се да надзирават децата, родителите ги лишават от възможността да израснат пълноценни личности, да придобият опит, да реализират потенциала, даден от природата на всеки човек. Те ги превръщат в инертни създания, които нямат мнение и не знаят какво искат. Родителят трябва да отговарят за живота на детето, както и за здравето му, но не и маниакално.
Родителят трябва да осъзнае, че той не е Бог, не е лекар, не е учител, не е господар на живота на детето, а само родилият го човек, чиято задача е да обича и да дава добър пример.
