Защо не трябва да воювате с шестмесечното бебе когато плаче?
Снимка: Защо плаче бебето?
Възрастта до една година е специален период в живота на детето. То е малко, беззащитно и се нуждае от грижите на възрастните.
Единственият начин, по който бебето може да изрази нуждите си, е да плаче.
Има мнение, че едно бебе до една година е напълно способно да манипулира родителите чрез сълзи и викове. Оттук и съветите: оставете го крещи, не го взимайте на ръце, не се подвеждайте по детски провокации. Плачът не е единственият проблем, пред който са изправени майките с деца до първата година от живота им. За много жени затварянето сред четири стени се оказва трудно изпитание. Те са разкъсвани между желанието или нуждата да отидат на работа и едно малко дете, което се нуждае от майка си. Възможно ли е да се комбинира? Или е по-добре да се посветите само на детето?
Необходимо ли е да се "обучава" едно дете през първата година от живота му? На новороденото му е много трудно в този свят, защото няма никакъв житейски опит, на който да разчита. Изправено пред трудности то плаче, защото все още не може да направи нищо за себе си и единствената му надежда е, че при него ще има възрастни, които ще се погрижат за него.
Представете си себе си на негово място. В такава ситуация бихте искали да имате няколко грижовни хора, които се опитват да отгатнат всяко ваше желание и това е хуманно и логично. Не е правилно да се бориш с едно шестмесечно бебе, да мислиш, че е капризнно и не се нуждае от внимание. В тази възраст е невъзможно да се разглези детето, то не е развило онези части от мозъка, с които ще мисли: "Да, извиках и дотичаха." То не знае как да прави нещо умишлено. Ако плаче, то е защото изпитва нещо лошо. Любов и грижи - това е необходимо на този етап.
Плачът нормално състояние ли е за бебето? Понякога не разбираме какво се случва. Това са най-трудните моменти в живота на родителите. Детето крещи, но все още не го разбирате достатъчно, за да отгатнете от какво има нужда. Какво можете да направите? Същото както и за всеки любим човек, когато се чувства зле: останете наблизо.
Не си поставяйте за цел да накарате бебето да мълчи. Не се страхувайте и не се обвинявайте, ако не можете да спрете плача на бебето. Плачът е нормалното му състояние.
Отпуснете се и се доверете на вашите родителски чувства. Стойте близо до бебето, говорете с него, пейте му песен. Това е грижата в тази възраст. Основното нещо е да покажете на детето, че не е само, че ще му помогнете когато има нужда. Когато детето е на 15 години, е важно да знае, че може да дойде при родителите, ако се чувства зле, те ще се опитат да го разберат и да му помогнат. Това разбиране се учи при децата на възраст под една година.
"Свои" и "непознати": кризата в първата година от живота на бебето
Кризата в първата година от живота е свързана с това как децата реагират на непознати. Както всяка криза тя преминава рязко, но е тревожна за родителите. Типично е на един месец бебето лесно отива в ръцете на всеки човек, който му се усмихва и щастливо да седи в прегръдките му. Всяко дете в някакъв момент обаче разделя хората на "свои" и "непознати", кръгът на привързаността е затворен. Обикновено това се случва на девет месеца. Това е нормално явление и е свързано с факта, че много скоро детето ще има способността да се движи независимо.
Когато децата започват да пълзят и след това да ходят, е много важно да разграничат "своите" от "непознатите". По-лошо е, ако детето изобщо не ги различава. Това е повод да предприемем действия: може би развитието му върви по друг сценарий. Ако детето категорично не толерира чужди хора, има смисъл да го наблюдавате отблизо, може би да се консултирате със специалист. Тук не говорим за една спонтанна реакция. Необходимо е да се предприемат действия, когато то се държи необичайно няколко месеца.
Всъщност, има период, когато децата са толкова безпомощни, че е неизбежно да "принадлежат" на близките си. Но този период не е много дълъг - само шест месеца, когато бебето наистина се нуждае от някого от възрастните, който да бъде там през цялото време. След три години то обикновено е готово да прекарва по-голямата част от времето си със своите връстници извън дома. В рамките на живота - това е много кратко време. Важно е в този момент майката не е разкъсана между социалния живот, работата и света на възрастните. Тя не трябва да живее само в един изолиран свят в света на пелените. Можете да правите много неща заедно с бебето без да се отделяте от него и без да правите този болезнен избор - да запазите грижата и привързаността или да се върнете към социалния живот.
Кога можете да отидете на работа? Решението до голяма степен зависи от това с кого е детето. С него може да бъде баба, която то познава добре и редовно вижда. Можете да се доверите на бавачката му, с която то е свикнало. Има двойки, които планират работното си време, за да се редуват да бъдат с детето. Това е нормална ситуация, когато децата не са гледани само от майката. Можете да дадете детето например в семейна детска градина, където две или три майки се редуват да гледат децата.
