Защо хората по света се страхуват от коронавирусната ваксина
Снимка: Защо хората по света се страхуват от коронавирусната ваксина
В очакване на обещаната ваксина срещу коронавирус, припомняме как са измислени ваксинациите и защо почти веднага възникнаха антиваксинални настроения.
Историята на първата ваксина
Английският фермер Бенджамин Джести забелязал розовите бузи на местните кърмачки. Кожата на тези обикновени селски жени просто блестяла - за разлика от тази на най-богатите и забележителни дами на Англия. Факт е, че в онези дни всички боледували от едра шарка, която ако не доведе до смърт, оставя ужасни белези по лицето от заздравените язви. Жените напразно се опитваха да ги маскират с пудра, руж и изкуствени бенки. Селските дойки хващали едрата шарка от кравите и я прекарвали в лека форма. Херцогините можеха да завидят на гладката им кожа.
Джести събра две и две и разбра, че ако изкуствено вкара кравешка шарка в човек, той ще получи имунитет от тази опасна болест. В разгара на поредната епидемия той намери болна крава, разчеса я с гребен, който открадна от жена си, а след това зарази жена си и децата си. Семейството му остана здраво. Обаче, веднага щом съседите разбраха за това, цялото село се вдига с оръжие срещу Джести. Той и семейството са изгонени от къщата и почти пребити. Селяните решиха, че Джести и децата му ще се превърнат в мутанти - кръстоска между крави и хора.
Сега това звучи нелепо, но през 18 век на такива неща се вярваше с цялата сериозност. Отначало имаше повече анваксинално настроени хора от лподдръжниците на ваксините. Затова кралските семейства в цяла Европа публично заразяват с едра шарка всички свои членове - за да покажат на гражданите, че това изобщо не е страшно.
Но всеки път, когато се появяват нови ваксини, пламват нови фобии. В Северен Кавказ, преди революцията, вярвали, че ваксината срещу холера е „печатът на звяра” и че ваксинираният е попаднал във властта на Антихриста. В Индия доскоро се смяташе, че полиомиелитната ваксина води до импотентност и безплодие. Много родители все още са убедени, че ваксинирането на момичета срещу вируса на папилома, който причинява рак на шийката на матката, е крайно неморално: ако момичето знае, че няма да се разболее, ще бъде жена с намалена социална отговорност. Повечето антиваксъри смятат, че "ваксините разрушават имунитета и водят до аутизъм".
Лекарите на преден план за ваксинирането
В борбата с митовете около ваксинациите, лекари и учени показаха забележителен героизъм. През 1893 г. в Индия тълпа от мъже с тояги се втурнала към одеския евреин Владимир Хавкин. Те вярвали, че ученият въвеждал някаква отрова на своите сънародници. Хавкин грабнал спринцовка и си инжектирал съдържанието му пред очите пред тълпата. Хората отстъпили. В спринцовката имало ваксина срещу холера. Изобретението на Хавкин спаси живота на десетки хиляди хора и постави основата на масовата ваксинация в Индия. Няколко години по-късно ученият измисля ваксина срещу чума и също толкова успешно я прилага в Бомбай. Благодарните индианци признаха Хавкин за махатма..
Поредица от опасни експерименти в началото на 20 век са първите опити за ваксиниране на френски деца срещу дифтерия. Лекарите са изправени пред ужасна дилема. Според правилата е трябвало да се разделят всички деца, които са били в болницата (около триста), на две групи. На половината да се приложи ваксината, другата половина да се остави като контролна група. Но в онези дни дифтерията убива от 50 до 60% от случаите. Лекарите били принудени да ваксинират всички деца наведнъж, изоставяйки класическите тестове. За тяхна изненада се оказало, че в ранните стадии на заболяването ваксината действа отлично.
За ваксината срещу коронавирус
Днес около 40 изследователски групи по света работят върху коронавирусната ваксина. В СЗО работата с ваксините е с невероятни темпове. Ако ваксините обикновено се тестват с години върху животни, пациенти, здрави хора и този процес обикновено отнема от 4 до 20 години, този път лабораториите по света бързат да „завършат петгодишния период за три години“.
Надзорните органи в различни страни гарантират предварително одобрение на бъдещата ваксина. Тестването върху животни е прескочено. Няма време за тестване на големи групи хора. В разгара са тестове на малки групи доброволци.
Междувременно основният етап на тестването на ваксините е „етап 3“ - изпитване на ваксини върху десетки хиляди хора. Традиционно половината от тях са ваксинирани, другата половина получава плацебо. Тогава учените проследяват кой от пациентите се разболява и кой не. Това е много дълъг и трудоемък процес. Освен това изисква се животът да протича както обикновено, така че всички изпитвани ходят по улиците, работят, общуват и се заразят. Днес човечеството е под карантина и не бърза да се зарази. Какво може да замени "етап 3"?
Нир Ейал, американски специалист по биоетика, публикува интервю в научното списание Nature за това как да се реши този проблем . Ейал предлага да се вземат група млади и здрави доброволци - около сто души. Половината от тях да получат ваксина, половината - плацебо. След това да заразят всички с коронавирус и внимателно да се следи състоянието им.
Поне половината от участниците би трябвало да имат COVID-19, но за мнозина това е безсимптомно или леко. За тежко болните Ейал обещава лечение. Проблемът обаче е, че стопроцентовово сигурни алгоритми за лечение на коронавирус все още не съществуват. Практикуващите лекари предлагат различни лекарства, но вирусът се държи непредвидимо и рискът от смърт все още е налице.
И докато биоетиката спори за валидността на подобни тестове, лабораториите по света вече съобщават за близко завършване на работата по ваксините. Човешките изпитания са в разгара си - включително и в Русия.
През май служители на Националния изследователски център по епидемиология и микробиология на името на Н. Ф. Гамалей от Министерството на здравеопазването (NRCEM) приложиха ваксина върху себе си. През юни 50 военнослужещи тестваха ваксината, създадена в 48-ия Централен изследователски институт на Министерството на отбраната. Трябва искрено да пожелаяем успех на всички тези смели хора.
