За спешната нужда от промяна в медицината и рехабилитацията
Снимка: За спешната нужда от промяна в медицината и рехабилитацията
Когато търговията категорично се заяви в областта на медицината и рехабилитацията в България…….Тогава болният престана да бъде пациент, а обект, който носи ценни клинични дивиденти. Последните са по-известни като клинични пътеки. Благодарение на тях пациентът загуби доверие в здравната система и медицинските специалисти, а те от своя страна скъсаха връзката с медицинското изкуство и обърнаха гръб на човечността. Все повече хора започнаха да записват медицински университети, водени от идеята, че професиите предлагани в тях ще ги направят богати, ще задоволят изцяло потребностите им от сигурност и престиж, а не защото имат намерение да бъдат полезни на така или иначе болното ни общество. Грижата остана на заден план, а думи като „емпатия“, „състрадание“, „съпричастност“ и пр. загубиха своето основно значение. Продължавам темата с уговорката, че все пак сред медицинското съсловие има изключения. Разбира се, ако някой от аудиторията по природа е лесно обидчив, препоръчвам да спре дотук с четенето.
Всички сте чували за Хипократовата клетва. Тя се полага по традиция от лекарите и касае етичното упражняване на медицинската професия. Тук ключовата дума е „етика“. Като вид морална философия се занимава с изучването и приложението на установени правила и норми в човешкото общество. Определя представите за нормалността в междуличностните отношения и поведението на хората в социума. Знаете ли всъщност, коя учебна дисциплина е най-подценявана в медицинските университети в страната ни? Отговарям веднага – медицинската етика и деонтология. Голяма част от студентите споделят, че не посещават лекциите по етика, а някои от тях категорично заявяват, че са присъствали най-много два пъти на занятия и са загубили времето си. Каква е основната причина, поради която обучаващите се не желаят да присъстват, не става ясно. Някои определят учебният план като „суха материя“, други като „размита“ теория, различна от реалността в болнични условия. По-важен е въпросът, защо именно съдържанието на Хипократовата клетва и думи като „взаимопомощ“, „съчувствие“, „емпатия“, „грижа“ и „хуманност“ все по-често звучат като клишета в областта на медицината?
Какъв е процентът на хората в медицината и рехабилитацията, които не са консуматорски настроени, няма как да знаем с точност. Като цяло ролята на медицината и рехабилитацията не е да констатира болни, нито да шифрова лица с патология съгласно Международната класификация на болестите (МКБ), съотнасяйки ги към точно алгоритмизиран клиничен пакет, а да не допусне изобщо разболяване на първо място. Колкото по-малко болни, колкото по-малко травматизирани и инвалидизирани пациенти, толкова по-добре. Или греша?
Разбира се, специалистите с бизнес нюх биха желали да реализират повече печалби, възползвайки се от значително влошеното здраве на българското население. Последните прилагат скъпи, понякога ненужни медикаменти и суплементи в практиката си, някои от които създават зависимост у пациентите.
По мое мнение, крайно време е да се обърне повече внимание на здравното възпитание и здравното образование. Необходимо е повече от всякога да бъдат внедрени национални политики, насочени към промоция на здраве. Да промотираш, означава да популяризираш определено поведение и начин на живот, които от своя страна да не допуснат възникването на конкретно заболяване. Информационните дипляни, за изработката на които се отпускат сериозни финансови ресурси, отдавна не вършат работа. Като граждани в общността, всички ние сме длъжни да бъдем активни. А медицинските специалисти следва да съсредоточат усилията си именно към превенцията на заболяванията, а не да бъдат пасивни обекти в процеса на съзнателно разболяване.
Услугите на медицинските специалисти са скъпи! Факт!
В 21-ви век, когато достъпът до лечение и рехабилитация би следвало да бъде по-лесен от всякога, се оказва, че средностатистическият гражданин е лишен от качествени здравни услуги, защото последните са скъпи и непосилни за него. Всеобщо прието е схващането, че качествената услуга е непременно скъпа услуга. В редица случаи медицината разглежда пациента като „финансово осакатен“, т.е. „негоден“ за здравната система. Няма полза от него, защото не е здравноосигурен и е непригоден да заплати услугата.
Здравните специалисти от своя страна също са притиснати от системата, трябва да учат непрестанно, за да не затънат в остарели методики. Конкуренцията е убийствена сред съсловието, а за да учиш, трябва да бъдеш финансово обезпечен. Последното е предпоставка за увеличаващата се корупция в здравеопазването. Налага се да предоставяш скъпи услуги, за да успееш да задоволиш собствените си потребности и да бъдеш в крак с очакванията на обществото. Процесът може да се дефинира като процес на оцеляване.
Какво можем да променим или поне да се опитаме да променим?
1. Обучаваме твърде много медицински специалисти. Сега е по-лесно от всякога да бъдеш приет в университет. По отношение на специалности, които не са дефицитни, квотата за прием следва да бъде намалена. Необходимо е усилията да бъдат насочени към настоящите практикуващи медици, да се създадат условия за достоен труд. Не е нормално, здравни работници да работят на повече от 3 – 4 места, за да успеят да догонят заплатите на колегите си в световен мащаб. Натовареността е изпепеляваща, а умората пречи на адекватността за диагностициране и лечение. Нарушената кондиция може да бъде опасна за пациента.
2. Ясна длъжностна характеристика! Медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и останалите медицински специалисти, не са лекари. Следователно, не са длъжни да участват в изпълнението на медицински процедури и дейности, които са задължение на лекарите по закон. Прехвърлянето на отговорности в областта на медицината и рехабилитацията, е широко застъпена практика.
3. Професионалистите по здравни грижи не са нито санитари, нито болногледачи. Последните подпомагат / асистират на медицинските специалисти. Не е нужно да притежаваш медицинска диплома, за да бъдеш назначен на длъжност „Санитар“, но е необходимо да преминеш обучение в центрове за професионално обучение, за да придобиеш професионална квалификация „Болногледач“. Професията „Болногледач“ има място в лечебните заведения. Така медицинските работници ще бъдат разтоварени и ще разполагат с повече време да вършат неща, свързани с лекарски назначения и медицинска документация. Разбира се, болногледачите не бива да участват в дейности, свързани с хигиената на клиниката / отделението. Не е нормално човек, който чисти пода и санитарните възли, след това да храни болния и да се грижи за тоалета му.
4. Достъпът до рехабилитация е затруднен. Като цяло специалността „Физикална и рехабилитационна медицина“ е подценявана в България. Необходимо е да подчертая, че редица заболявания се лекуват успешно с помощта на естествени и преформирани физикални фактори, а не непременно с помощта на медикаменти или скалпел. Не всички болници в България разполагат обаче със специалисти рехабилитатори, което е недопустимо предвид факта, че в дадено лечебно заведение има разкрито отделение по неврология например. Друг е въпросът, доколко е качествена рехабилитацията на пациенти в лечебни заведения, които са обезпечени с подобен вид кадри. Порочна практика е, болни да бъдат раздвижвани от медицински сестри и акушерки, последните без необходимата квалификация. По отношение на заплащането, ситуацията е като тази, посочена по-горе. Заплатите на рехабилитаторите са изключително ниски, на фона на натовареността им. Доста често се налага да обслужват повече от една клиника / отделение. Ниското заплащане е предпоставка за осъществяване на дейности в сивия сектор. Необходимо е да се обмислят варианти за посещение на трудно подвижни пациенти в домашни условия, а рехабилитационната услуга да бъде поета от здравната каса.
5. Крайно време е да се насочи вниманието на медицинското съсловие към медицина, основана на доказателства. Това ще ни помогне да отсеем по-ефективните методи за диагностика, лечение и рехабилитация.
6. В медицината и рехабилитацията не бива да се допуска ятрогенно влияние върху пациента. У него не бива да се създава чувство на страх, тревожност, несигурност, крехкост, ранимост и зависимост. Тези хора имат чувства и предпочитания, с които медиците следва да се съобразят. Пациентът не е цифра, а личност, чието достойнство сме длъжни да запазим дори в болнични условия.
7. Пациентът преди всичко! Семейни и служебни проблеми, не бива да влияят негативно върху него. Което не значи разбира се, че болните имат право да се отнасят грубо към персонала. Медицинските специалисти не са слуги на пациентите.
8. Задължително участие на психолози, психотерапевти и клинични логопеди в мултидисциплинарният екип! Назначаването на подобен вид специалисти, значително би облекчило работата на медиците.
9. По-малко излишни процедури и по-малко пациенти по „пътека“. Вниманието трябва да бъде насочено към доболничното лечение. Доста честа практика от страна на общопрактикуващите лекари е прехвърлянето на отговорността към специалистите от болничния сектор.
10. Медицината на новото време, която непрекъснато претендира, че всекидневно се модернизира, има нужда от добра рехабилитация и насочване на вниманието към превантивната теория и практика. В България в момента съществуват няколко специалности с една и съща насоченост и допирни точки, а именно: „Рехабилитация“, „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ и „Кинезитерапия“. Това поражда разделение между специалистите в областта на физикалната терапия и рехабилитация. Това е недопустимо. Конкуренцията предизвиква напрежение сред съсловието, което от своя страна неминуемо влияе върху грижата за пациента.
11. Популяризиране на идеята за допълнително здравно осигуряване, предоставящо възможност за допълнителен пакет от медицински услуги.
12. Сега е по-лесно от всякога да създадеш фармацевтичен продукт, който да получи одобрение за употреба и бързо да бъде внедрен в аптечната мрежа. Необходимо е да бъде ограничено разпространението на медикаменти и суплементи (хранителни добавки) с еднакво предназначение и състав. Единствено производителя, названието и цената на продукта са различни.
13. Трябва да бъде премахната порочната практика за доплащане от страна на пациента за медикаменти, консумативи и медицински услуги, които така или иначе са включени в пакета от дейности по здравна каса.
В България трябва да признаем, че по отношение на медицината и рехабилитацията има още много да учим от световния опит. Вниманието на всички медицински специалисти следва да бъде насочено към модерната медицина в световен мащаб, която отделя специално внимание на методите за превенция на заболяванията. Не бива да забравяме, че пациентът не е „ходеща клинична пътека“, а жив човек със своите страдания. Човек, който трябва да уважаваме и обгрижваме. Човек, борещ се за здраве и достоен живот. Той няма желание да съществува, а да живее пълноценно. И за да постигнем всичко това е необходимо да бъдем търпеливи, да упражняваме професията си с достойнство, да усвоим принципите на екипната работа. Ясно е, че движейки се сред себеподобни неминуемо се превръщаме в консуматори, но въпреки това, нека не забравяме, че медицината е изкуство и със здравето не се търгува. Нищо ново не ви казвам, просто припомням…..
Автор: Георги Райков
................
За автора: магистър Георги Райков (физиотерапевт, спортен педагог, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт)
През 2012 г. завършва с отличие специалност „Рехабилитатор” в Медицински колеж „Йорданка Филаретова” при Медицински университет – София. През 2016 г. придобива втора бакалавърска степен по специалност „Управление на здравните грижи” във Факултет по обществено здраве при Медицински университет – София, с професионална квалификация „ръководител здравни грижи и преподавател по практика”. През 2018 г. завършва с отличие магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт” във Факултет по обществено здраве при Медицински университет – София. През 2021 г. придобива педагогическа правоспособност в Нов български университет по специалност „Физическо възпитание и спорт“. Притежава над 30 следдипломни квалификации в различни области на медицината. Автор на над 20 научни статии и ръководства, сред които: „Ръководство за пулмонална (белодробна) рехабилитация след прекарана инфекция с COVID 19“, „Ръководство по проблеми в храненето на децата и юношите“, „Феноменът бърн аут синдром – цената на безкрайната отдаденост и посвещение“ и др. Взема участие в редица национални и международни конференции.
