Всеки втори не знае как да харчи за домакинството
Основният източник на доходи за българските домакинства продължава да бъде работната заплата, която съставлява около половината от доходите на българите, сочат данни на НСИ.
Според статистиката около 30% от българите формират доходите си от пенсии, 9% - от самостоятелна заетост, 3,7% - от социални помощи, 5,4% - от други приходи и 1,3% - от приходи извън заплата.
Данните са за третото тримесечие на 2012 г.
За същия период средно на домакинство са се падали по 2632 лв., а средно на лице - по 1119 лева. Около 40% от разходите на българските домакинства са били за храна, алкохол и цигари. За дома българинът харчи около 18% от доходите си, за здравеопазване - около 5%, за транспорт - около 10%, за облекло и обувки - около 3%, за данъци - около 5%, а за други разходи - около 19%.
Около 70% от европейците заявяват, че почти винаги вземат собствени решения за харчене на пари за своя лична консумация, за развлечения, ресторанти, спорт или хобита, сочи анализ на Евростат за вариациите във възприятията към семейния доход в домакинствата в ЕС.
В страните с риск, където попада и България - луксът да се вземе самостоятелно решение за харчене на пари е под 50%, тоест на един българин, който може да вземе самостоятелно решение за парите си - се пада друг, който не може да вземе подобно решение.
Близо 70% от европейците, които живеят в 4-членно домакинство с най-малко две деца над 16 години (в това число и българи с подобно домакинство), гледат на доходите в семейството като на общи ресурси, независимо от това кой какъв доход е внесъл в семейната каса.
Другите 30% от европейците гледат на общите ресурси като на частни и като на приходи за него/за нея. Усещането да се решава от всички в домакинството какво да се прави със семейния доход е най-високо като процент в Малта /85,9%/, Румъния /85%/, Гърция 82 на сто/, следвани от Унгария и Испания /около 80%/.
За България процентът на общност за семейните доходи и тяхното разпределение е 70 на сто. В другата крайност са хората във Финландия, Естония, Словакия и Словения, където едва 50% от членовете на домакинствата имат думата какво да се прави със семейните приходи.
Източник: vesti.bg
