„Война за вода“: Светът е изправен пред нова глобална икономическа заплаха
Снимка: Водата по света
Лятото току-що започна, а водната криза вече се разраства в Европа. Рекордно високите пролетни температури и зимни горещини са засегнали реките и ски пистите в региона. Във Франция и Испания избухнаха протести заради недостига на вода. В Кент и Съсекс, Англия, където сухото време и рекордното търсене доведоха до прекъсване на доставките на питейна вода, от 26 юни е забранено използването на маркучи за поливане на градини, миене на коли и пълнене на плувни басейни. Нарушителите са изправени пред глоба до £1000 ($1280).
Проблемът с водата беше обсъден в края на миналата седмица на заседание на Европейския парламент.
„Сателитните изображения са тъжно потвърждение, че много части от Британската общност са изправени пред сериозни трудности“, каза европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон.
Законодателите призоваха европейските страни да засилят действията за опазване и подобряване на водните ресурси, които вече страдат от изчерпване на подпочвените води в продължение на няколко години, докато климатичната криза продължава да се засилва.
„Нека не бъдем континентът, който научава стойността на водата, след като кладенецът пресъхне“, заяви Симсън.
По-рано Европейската агенция за околна среда предупреди за „песимистична“ перспектива за региона, който ще се сблъска с по-чести и екстремни суши, наводнения, горещи вълни, горски пожари и увеличаване на свързаните с климата заболявания.
„Виждаме ефектите от климатичната криза по-ясно от всякога. Европа страда от суша, реките пресъхват, селското стопанство е под натиск. Това е война. Война за вода, каза датският депутат Кристел Шалдемосе.
Още едно най-лошо лято за водната криза
Софи Тремолет, директор за прясната вода в Европа в организацията с нестопанска цел The Nature Conservancy, каза пред CNBC, че идващото лято може да счупи температурните рекорди, поставени миналата година, с вероятната перспектива за „по-голям антагонизъм“ относно недостига на вода. Междувременно сушата от миналото лято се смята за най-лошата в региона от поне 500 години.
Сериозни опасения предизвиква не само потенциалният недостиг на вода, но и нейното замърсяване, допълни експертът.
„Качеството също е много важно. Замърсяването на водата увеличава разходите“, каза тя.
Сателитни данни, анализирани от изследователи от университета в Грац в Австрия по-рано през годината, показаха, че сушата засяга Европа в много по-голям мащаб от очакваното.
„Лято след лято Европа страда от недостиг на вода и изглежда само се влошава. Това лято може да бъде най-лошото от всички", предположи Хуан Игнасио Сойдо Алварес, член на комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент.
Според него водните ресурси на Испания в момента се използват под 50% от капацитета си.
„Комбинацията от липса на дъжд и екстремни температури застрашава нашата продоволствена сигурност и икономическото оцеляване на милиони фермери“, оплака се той и призова за регионални мерки за финансова подкрепа за подпомагане на засегнатите.
Земеделският сектор е един от най-чувствителните към намаляването на водните ресурси, припомни Салваторе де Мео, друг евродепутат, който работи в комисията по земеделие и развитие на селските райони. А недостигът на вода затруднява производството на храни. Нашата продоволствена сигурност зависи от това как управляваме водните ресурси“, подчерта политикът.
Азия ще страда от липса на вода все повече
Недостигът на вода се разглежда като най-значимият компонент на по-широката климатична криза. Но най-вече, според експертите, от това ще пострада не Европа, а големи азиатски икономики като Индия и Китай.
Азия е центърът на индустриализацията, който изпитва най-висок процент на урбанизация и се нуждае от много вода, каза Арунаба Гош, главен изпълнителен директор на Съвета по енергетика, околна среда и вода, пред CNBC.
„Не само по-старите индустрии като производството на стомана, но и по-новите индустрии като производството на полупроводникови чипове и преходът към чиста енергия ще изискват много вода“, изясни той.
До 2030 г. се очаква световното търсене на прясна вода да надвиши предлагането с 40-50%.
Гош предупреди, че недостигът на вода не може да се разглежда като проблем на индустрията, а „надхвърля цялата икономика“. Според него азиатските икономики „трябва да разберат, че това е общо регионално благо и е в техен собствен интерес да намалят рисковете, за да предотвратят икономическите сътресения, които тежкият недостиг на вода ще причини“.
Наскоро Индия се превърна в най-населената страна в света с най-голям недостиг на вода. Според Световната банка там живее 18% от човечеството, а водните ресурси са достатъчни само за 4% от населението. Индия е силно зависима от дъждовния сезон, за да задоволи нуждите си от вода, но изменението на климата причини повече наводнения и суши, изостряйки недостига на този критичен ресурс.
В Китай, според независимия мозъчен тръст Lowy Institute, 80 до 90 процента от подпочвените води са негодни за консумация, а половината от водоносните хоризонти са твърде замърсени, за да бъдат използвани в промишлеността и селското стопанство. 50% от речната му вода е негодна за пиене, а половината от нея е опасна за селското стопанство.
Докато втората по големина икономика в света постигна напредък в своя преход към чиста енергия, нейната енергийна система все още е силно зависима от въглищата. И ако няма вода, няма да има и въглища.
„Водата е важен ресурс за работата на електроцентралите, работещи с въглища, и ако водата стане оскъдна или недостъпна за производство на електроенергия, тази централа става неефективна“, подчерта Гош.
Други развиващи се страни в региона са в подобна ситуация, където водните кризи може да са още по-трудни за разрешаване, тъй като техните икономики са по-ограничени. Индия и Китай са близо до морета и реки и са по-застрашени от покачването на морското равнище, но могат да си позволят технологии и иновации за подобряване на системите за съхранение на вода, каза Шаншан Уанг, ръководител на водния бизнес в Сингапур в консултантската компания за устойчивост Arup, пред CNBC.
Хората не признаваха стойността на речните системи дълго време и ги използваха неограничено за промишлени цели и селско стопанство, каза Уейн Мидълтън, ръководител на австралийския воден бизнес в Arup.
„Едва наскоро видяхме нанесените щети“, добави той.
Водата играе огромна роля в планирания енергиен преход и нейният недостиг може да попречи на това. Същият Китай през 2022 г. преживя най-лошата гореща вълна и суша за последните шест десетилетия. Топлината е пресушила участъци от река Яндзъ, възпрепятствайки нейния водноелектрически капацитет, вторият по големина източник на енергия в страната.
За да намали енергийните рискове, миналата година Китай одобри най-големия брой нови електроцентрали, захранвани с въглища, от 2015 г. насам. През 2022 г. Пекин разреши изграждането на 106 гигавата нови електроцентрали, работещи с въглища, четири пъти повече от година по-рано и еквивалентно на 100 електроцентрали с голям капацитет.
Сн.: mavink.com, flickr.com
